Определение № 4451 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4149/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. Д. Г. от гр. Велинград, [улица]против определение № 315/ 27.01.2025г по адм. дело № 1267/ 2024г по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против отказ, обективиран в писмо изх. № 94-И-269/23 от 20.12.2023 г на Заместник - министъра на правосъдието да разгледа заявление № PC - 23 - 525 от 02.11.2023 г, подадено чрез Инспектората на Висшия съдебен съвет до Министъра на правосъдието по реда на чл. 60а от Закона за съдебната власт. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определението. Подателят оспорва изводите на съда за липса на предпоставки да предявява претенция за нарушено право на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Твърди, че продължителността на разследване по досъдебно производство № 526 от 2022 год. по описа на Районно управление - Велинград, пр. преписка № 5562 от 2022 год. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, ТО – Велинград е над една година и не е приключено в разумен срок. Счита себе си за особено и в големи размери ощетено лице от изземване на компютърни конфигурации по това производство. Направено е искане за отмяна на определението и разглеждане на претенцията му за парично обезщетение на основание чл.60а, ал.3 и следващите от ЗСВ, а в условия на евентуалност – за връщане на делото за събиране на допълнителни доказателства. Ответникът заместник-министър на правосъдието в представен писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, поради което моли да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение, в производство по реда на чл.197 от АПК, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на И. Г. против отказ, обективиран в писмо изх. № 94-И-269/23 от 20.12.2023 г на заместник-министъра на правосъдието, постановен по негово заявление № PC - 23 - 525 от 02.11.2023 г. за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че отказът е постановен от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Обоснован е извод, че досъдебното производство, от чиято продължителност Г. се оплаква, е образувано на 29.09.2022 г, в хода на разследването няма привлечено като обвиняем лице и към датата на проверката действията по разследването продължават. Определението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че И. Г. е подал заявление с заявление № PC - 23 - 525 от 02.11.2023 г. чрез Инспектората към ВСС до министъра на правосъдието за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Посочил е, че като заподозрян по досъдебно производство № 526 от 2022 год. по описа на Районно управление - Велинград, пр. преписка № 5562 от 2022 год. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, ТО – Велинград е нарушено правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на производството. Състав на специализираното звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, определен по реда на чл. 60в, ал. 3 от ЗСВ, след разглеждане на заявлението, изискване на справка за разследването и проверка на материалите по досъдебно производство № 526 от 2022 год. по описа на Районно управление - Велинград, пр. преписка № 5562 от 2022 г по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, ТО – Велинград, приел, че заявлението е недопустимо и не следва да бъде разгледано по същество. Изложени са съображения, че в конкретния случай Г. не е от кръга на лицата по чл.60а, ал.2, т.2 вр. ал.1 от ЗСВ, които могат да подадат заявление и заявлението е подадено по неприключено наказателно производство, поради което разглеждането му по реда на глава трета „а” от ЗСВ е недопустимо. С писмо изх. изх. № 94-И-269/23 от 20.12.2023 г заместник-министърът на правосъдието е уведомил жалбоподателя, че подаденото заявление № РС-23- 525 от 02.11.2023 год. е разгледано от Специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, описани са констатациите на Инспектората към ВСС, както и че съгласно чл. 60а, ал. 2, т. 2 и чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ заявлението му не подлежи на разглеждане по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, тъй като той няма качество на обвиняем, пострадал или ощетено юридическо лице по посоченото производство, което е висящо. При тези фактически установявания в пълно съответствие с приложимата нормативна уредба съдът е отхвърлил жалбата на И. Г.. Съгласно нормата на чл. 60а, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗСВ, производствата по разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, се инициират от страни по приключени граждански, административни и наказателни производства или от обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. В случая безспорно се установява от материалите по делото, че Г. няма нито едно от тези качества, придобити чрез извършване на съответните процесуални действия по реда, посочен в НПК. Следователно не попада в кръга на изчерпателно изброените в закона субекти, които могат да претендират обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Не е налице и другата, предвидена в закона предпоставка за образуване на производство по разглеждане на заявлението му срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а именно – приключено наказателно производство или прекратено досъдебно производство. При тези данни законосъобразно компетентният административен орган е отказал да разгледа по същество отправеното от Г. искане със заявление вх. № РС-23- 525 от 02.11.2023 г. Като е стигнал до краен правен извод за неоснователност на жалбата срещу постановения отказ, съставът на Административен съд Пазарджик е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Оплакванията за допуснати очевидни фактически грешки в съдебния акт не променят извода за законосъобразността му и подлежат на отстраняване по реда на чл.175 от АПК. С оглед изхода на делото частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228, вр. чл. 236, вр. чл. 200, ал. 2 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По тези съображения и на основание чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение