Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г.

Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. П. и Г. Т. П. срещу решение № 322 от 26.05.2008 г. по гр. дело № 277/2008 г. на Русенски окръжен съд, в частта с което е оставено в сила решение № 27 от 27.02.2008 г. по гр. д. № 2134/2007 на Русенски районен съд по отхвърлен иск за собственост и предаване владението на движима вещ - автобус "Н" модел 116 с рег. № Р 2927 РС, бивша собственост на наследодателката им, на чието име е регистриран в страната. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и нормата на чл. 144 от ЗДвП. Ответникът не е придобил чрез прехвърлителна сделка, действайки като пълномощник на регистрирания собственик, регистрацията по ЗДвП установява активната легитимация на ищците Ответникът по касационната жалба И. Г. В. оспорва наличието на отменително основание . С определение № 177 от 28.11.2008 г. на ВКС, V г. о жалбата е допусната до разглеждане по същество на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса за значението на регистрационния режим на моторни превозни средства по чл. 143 и сл. от ЗДвП при установяване правото на собственост върху тях, с оглед разликите в правния режим при първоначална и последваща регистрация на МПС по специалния ред на ЗДвП и допустимостта от опровергаване на отразеното в свидетелството за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащи на регистрация МПС. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В обжалваното решение, по спор за ревандикация на МПС автобус "Н" модел 116 с рег. № Р 2927 РС Русенски окръжен съд е изтъкнал като решаващо съображение за правото на собственост наличието на фактура № 4659/9778/25.10.1999 г., издадена от "Н" GmBH гр. Щутгарт, Германия на ответника И. Г. В. за закупуването на МПС в чужбина от предишен собственик Х. /Неоплан, макар че същата година, въз основа на митническа декларация при вноса, като собственик по първоначалната регистрация на МПС в страната да е посочена наследодателката на ищците Р. Свидетелството за регистрация по чл. 141 вр. чл. 143 от ЗДвП е издадено на името на последната. Ответникът е ползвал процесния автобус в качеството си на търговец, за е което имал както отстъпено право от формалния собственик по силата на писмен договор, така и изрични пълномощия да се разпорежда с него при условия, каквито намери за добре, включително да договоря сам със себе си при прехвърлянето. Формално прехвърляне на собствеността в своя полза по договор № 15440 от 15.11.2006 г., нотариално заверен съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП, ответникът е предприел по силата на така оформеното пълномощно, но към датата на нотариалната заверка, прехвърлителката и собственик според извършената по реда на ЗДвП регистрация Р. М., е била починала. Това е дало основание на двете ищци като нейни наследници по закон, да оспорват правното действие на прехвърлянето и да претендират връщане на собствеността. Отхвърлянето на иска въззивният съд е потвърдил с единственото съображение, че ответникът се легитимира като купувач съгласно издадената в чужбина фактура, а регистрацията на МПС няма значение при спор за собственост. Решението постановено при неправилно прилагане на материалния закон и несъобразяване с удостоверителната сила на официалните свидетелстващи документи, какъвто представлява свидетелството за регистрация . След като чл. 143, ал. 1 от ЗДвП изрично предвижда регистрирането по чл. 141 от ЗДвП да е на името на собственика, а реда на действащата към момента на осъществения внос на процесния автобус Наредба № 6 за регистрация и отчета на ППС (ДВ, бр. 44/75 г., отм. ДВ, бр. 31/2000 г.) предпоставя и изисква при първоначална регистрация на МПС да се представи документ за собственост, то наличието на издадено свидетелство доказва, че е налице придобивно основание за собственика, посочен в документа (виж чл. 9, ал. 2, т. 3 от Наредба № 6/1975 г.). Оспорване на свидетелството по отношение на посочения в него собственик, е допустимо, но противното следва да установи чрез пълно насрещно доказване на самото придобивно основание, в зависимост от това кое материално право го урежда съгласно нормите на чл. 65 от КМЧП, при институтите на чл. 61 и чл. 62 от същия Кодекс. За опровергаване съдържанието на свидетелството по чл. 141 от ЗДвП не е достатъчно наличието на фактура за закупуването на МПС от чуждестранен доставчик в неговото седалище и то при положение, че формалната първоначална регистрация в страната е осъществена въз основа на данните от митническата декларация на вносителя, който е заплатил стойността по фактурата в чужбина, но при вноса същият не е посочил себе си, а наследодателката на ищците за собственик на процесното МПС . Същевременно ответникът, в своите възражения, не е въвел положителни твърдения за наличие на договорно придобивно основание и въобще обстоятелство, ползващо го в отношенията с наследодателката на ищците във връзка със собствеността на процесния автобус. Изтъкнал е, че автобусът е закупен с негови средства, което е без значение за вещноправната легитимация. Като свое придобивно основание ответникът е изтъкнал петгодишна придобивна давност за периода след формалното му регистриране и в тази насока въззивният съд правилно е приел, че представените писмени доказателства изключват намерението за своене от страна на В., тъй като недвусмислено обективират основание вещта да се държи и ползва от него, респ. от фирмата му на едноличен търговец, съобразно даденото пълномощно № 1782 от 23.02.2004 г. и предвид данните по удостоверение № 55Р/28.01.2008г, което не е оспорено . Съгласно удостоверението, на 23.02.2004г е извършена промяна на регистрационния номер на процесния автобус, от И. В. в качеството му на наемател, като при тази пререгистрация без промяна на собствеността, е бил представен и цитирания в удостоверението договор. Установената по делото фактическа обстановка обосновава друг извод по отношение на обстоятелството кой е собственик на процесния автобус "Н"модел 116 с рег. № Р 2927 РС, предвид което в обжалваната част въззивното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Констатираният порок на въззивното решение не обуславя връщане на делото за ново разглеждане . Следва да бъде постановено друго решение по същество, с което искът с правно основание чл. 108 от ЗС бъде уважен. Искане за присъждане на разноски няма отправено. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.