Решение № 1421 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10712/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, чрез гл.юрисконсулт Д. Велкова, срещу Решение № 28138/25.08.2025 г. по адм. д. № 2205/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено Решение № 2153-21-17/02.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, както и разпореждане [номер]/92 от 21.11.2023 г. на ръководител по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София-град и делото е изпратено като преписка на длъжностното лице по ПО за ново произнасяне в законоустановения срок по заявление, вх.№2113-21-5441 от 02.08.2023 г. на С. Д. С., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са наведени подробни съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли да бъде отменено решението на АССГ и вместо него да се потвърдят оспорените актове на ТП на НОИ София-град. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В писмени бележки поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касация – С. Д. С., в писмен отговор, чрез адв. С. Илиева, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Излага подробни съображения и иска разноски за касационната инстанция, представяйки списък по чл.80 ГПК в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че съдът е извел верен отговор на основния спорен по делото въпрос относно категорията труд, положен от страна на С. С. за процесния период, като обосновано е приел, че същият следва да бъде зачетен за втора категория, съгл. 2, т. 12 от Раздел “Втора категория труд“ на приложимата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, а именно работници, специалисти и ръководни служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения без включените в чл. 1, т. 5 и 6. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебното производство пред Административен съд София - град е Решение № 2153-21-17/02.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалба, вх. № 1012-21-17/05.01.2024 г. на С. Д. С. срещу разпореждане [номер]/92 от 21.11.2023 г. на ръководител по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София-град, съдържащо отказ да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като лицето не отговаря на условията- има необходимата възраст [заличен текст], но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория. Към тази дата, по представените редовни документи според пенсионния орган, е зачетен осигурителен стаж както следва: от първа категория труд – 00 години, 00 месеца и 00 дни; от втора категория- 01 година, 00 месеца и 00 дни и от трета категория труд-32 години, 07 месеца и 19 дни. Съгласно чл. 104 от КСО, общият осигурителен стаж на лицето, превърнат към трета категория труд възлиза на 33 години, 10 месеца и 19 дни. Сборът от осигурителния стаж и възраст е 90 точки към 02.08.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при следните условия: 1/навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2/от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. По делото е установено, че със заявлението от 02.08.2023 г. на лицето са представени издаден от „Летище София“ ЕАД образец УП-3 № 200-384 от 30.03.2022 г, в който е отразен осигурителен стаж, положен от С. С. в „Летище София“ ЕАД, от 07.06.2006 г. до 20.04.2021 г., на следните длъжности: “сътрудник охрана/СНО” за периода от 07.06.2006 г. до 20.07.2010 г., „сътрудник охрана/ПРБ” за периода от 20.07.2010 г. до 20.04.2021 г. Приложен е и образец УП-3, изх. № 300-0346 от 09.08.2023 г. от „Соф Кънект“ АД /концесионер/, в който е отразен осигурителен стаж за периода от 20.04.2021 г. до 01.08.2023 г. на длъжност: „сътрудник охрана/ПРБ”. В забележка е посочено - длъжността „сътрудник охрана/ПРБ“ е втора категория труд, съгласно чл. 2 т. 12 от НКТП /постоянно в среда на йонизиращи лъчения/ и чл. 9, ал. 20, т. 13 от Инструкция №13 за прилагане на НКТП /работещи с рентгенови апарати/. След извършена преценка на представените доказателства от страна на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, е прието, че не е налице основание за категоризиране на осигурителния стаж като такъв от втора категория. По повод извода на административния орган, че от втора категория труд се категоризира само трудът на работещите с рентгенови апарати за пролъчване на багаж, които са непосредствено и постоянно в средата на йонизиращите лъчения, произвеждани от рентгеновата апаратура за пролъчване, какъвто не е трудът на жалбоподателката, съдът е допуснал и изслушал заключение по съдебно-медицинска експертиза относно условията на положения труд в спорния период от С., както и гласни доказателства в лицето на двама свидетели, служители при същия осигурител. Спорният въпрос се свежда до това дали положеният труд на длъжностите “сътрудник охрана/СНО” и „сътрудник охрана/ПРБ”, съответно в „Летище София“ ЕАД и в избрания впоследствие концесионер „Соф Кънект“ АД за цитираните по- горе периоди трябва да се зачете за втора категория. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за издаване на оспорените административни актове при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При положение, че спорният трудов стаж на тези длъжности бъде зачетен от втора категория, общата му продължителност ще е над 15 години, което дава възможност на С. С. да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. Обосновано и правилно е кредитирано заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза, а изводът на вещото лице, посетило и работното място, което констатира, че в периода, когато е работила в отдел „Регистриран багаж“, С. С. се явява „професионално облъчвано лице“, т.е. лице, което е подложено на облъчване по време на работа, извършвана в рамките на дейност под регулаторен контрол и което може да получи дози, превишаващи някоя от границите на дозите за облъчване на лица от населението, намира своята логична опора в останалия събран доказателствен материал, вкл. и в обстойните и точни показания на свидетелите, на които съдът правилно е дал вяра. Отчел е и приложените Процедури № 501 и № 502 за работата на служителите по сигурността от отдел „Проверка на регистриран багаж“, видно от които служителите по сигурността от отдел „ПРБ“ в пункта за проверка на регистриран багаж на Терминал 1 и Терминал 2 на Летище София работят с конвенционално рентгеново оборудване, посредством което извършват основната си функция по проверка на багаж. На всички етапи и при всички действия, включени в трудовата функция, служителите се намират в непосредствена близост до това оборудване, включително при необходимост от извършване на ръчно претърсване, което се състои на ролтанга до рентгеновото оборудване, т.е лицето е било постоянно в среда с йонизиращо лъчение. Съдът правилно е достигнал до правния извод, че в тази връзка осигурителният стаж на лицето е от втора категория за спорния период, т.е. налице е нормативно основание по Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и Инструкция № 13 от 13.10.2000 г. за зачитането му от втора категория. Относно доводите на касатора, че процесният труд не следва да бъде категоризиран като такъв по чл. 2, т. 12 от НКТП в процесния период, следва да се отбележи, че изискването на законодателя е да е положен в йонизираща среда. Съгласно чл. 2, т. 12 от НКТП от втора категория е трудът на работници, специалисти и ръководни служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения без включените в чл. 1, т. 5 и 6 (работещите в атомна електроцентрала, които са пряко заети с експлоатацията и ремонта на съоръженията в I контур или извършват събиране, преработване и погребване на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво; дефектоскописти, дозиметристи и работници по дезактивация в I контур в атомна електроцентрала). Съгласно Указание № 23-34-1 от 11.07.2005 г. на НОИ, лица, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения са лицата, назначени и работещи в среда на йонизиращи лъчения, които имат повече от 70 точки по елемент "йонизиращи лъчения", съгласно картата си за комплексна оценка на условията на труд или лицата, които работят с апаратура с източник на йонизиращи лъчения в звено, производство или на самостоятелна длъжност, на които основната работа е свързана с изискванията или дейностите по чл. 9, ал. 20 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП, а в т. 13 от последната норма е посочена именно групата на работещите с рентгенови апарати за пролъчване на багаж на митници, аерогари, гранични пропускателни пунктове, в която попада и С. С.. Съгласно чл. 3 от Инструкция № 13/31.10.2000 г., работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж, да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата, но това предложение не обвързва пенсионния орган със задължението да го приеме при категоризиране на стажа - той има правомощието да извърши преценка и да реши да не възприеме предложената от работодателя точка. В настоящия случай, въз основа на данните, събрани при анализа на писмените и гласните доказателства по делото, вкл. и констатациите на вещото лице, следва да се приеме, че С. е била изложена постоянно на йонизиращо лъчение по време на изпълнение на трудовите си задължения на Летище София в спорния период. Предвид горното, изводът на първоинстанционния съд, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като в хода на съдебното производство е установено, че С. Д. С. има 15 години положен осигурителен стаж при условията на втора категория труд, е правилен и обоснован. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, са издадени в противоречие с материалния закон и като е уважил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение. Фактическите и правни установявания и изводи на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция, без да е необходимо да бъдат преповтаряни изцяло и съдът препраща към тях по аргумент от чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК. Обжалваното решение на административния съд е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на съдебния спор, на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 766, 94 евро /претендирани 1 500 лева/. Не се установява прекомерност на така определените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция поради наличието на фактическа и правна сложност на казуса и процесуалната активност на адвоката, както и поради обстоятелството, че възражението за прекомерност от страна на касатора е направено преди по делото да каквито и да било претенции за разноски и доказателства за тяхното плащане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,