Определение № 38 от 15.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7371/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от адв.О. П., пълномощник на С. Г. С., срещу определение №1812/16.07.2014г., постановено по възз.гр.д.№2706/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в първата инстанция. В частната жалба са изложени са твърдения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът по жалбата - А. М. П. - в законоустановения срок не е представил писмен отговор и не е взел становище по подадената частна жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. Разгледана по същество, същата е неоснователна. В. съд е оставил без уважение молбата на С. С. за изменение на решението в частта за разноските, дължими за първата инстанция. Посочил е, че СГС с определение № 4759/13.03.2013г. по гр.д. № 5430/2010г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е осъдил [фирма] - [населено място] /заличен търговец/, представляван от А. М. П. да заплати на С. С. сторените разноски по делото. Въззивната инстанция е приела, че тъй като едноличният търговец не е самостоятелен, различен от физическото лице правен субект, няма пречка постановеното определение да бъде изпълнено срещу А. П.. Заличаването на ЕТ от Търговския регистър не води до прекратяване на правния субект, а само лишава физическото лице от възможността да извършва търговска дейност. Определението на въззивния съд е правилно. Съгласно чл.56 ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. При възникването на едноличния търговец не се създава нов правен субект, различен от физическото лице, а лицето придобива търговско правно качество. За поетите задължения във връзка с търговската си дейност едноличният търговец отговаря с цялото си имущество, включено в търговското предприятие, с личното си имущество и с половината от имуществото – съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското предприятие. В този смисъл е и приетото с ТР № 2/2001г. на ОСГК на ВКС. Фирмата на ЕТ, съгласно чл.59 ТЗ, в конкретния случай - [фирма] - [населено място], служи за означаване на търговското качество, а не създава нов, самостоятелен правен субект. Затова и при заличаване на ЕТ от търговския регистър не се извършва ликвидация по смисъла на чл.266 и следващите ТЗ. В настоящия случай [фирма] – [населено място], е непререгистриран търговец, заличен на основание § 5 ал.1 от ПЗРЗТР и за поетите от него задължения отговаря физическото лице А. П.. За разноските, присъдени с определението на Софийски градски съд, отговаря А. П. с цялото си имущество, което обстоятелство правилно е обусловило отказа на въззивния съд да измени решението в частта за разноските. Предвид изложеното, атакуваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение