Определение № 1845 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 738/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 187 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалбите на Т. П. – К. и Д. Б. Г. съответно срещу решения по т.3.11.6 и т.3.9.5, и по т.3.1, 3.2, 3.3, 3.4, 3.5.1, 3.6, 3.7, 3.8, 3.9.5, 3.10.6 и 3.11.32 по Протокол № 47/ 20.12.2023г. от заседание на Прокурорската колегия /ПК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/, за назначаване на класираните кандидати в конкурса за първоначално назначаване на длъжността „прокурор“ в окръжните прокуратури. В хода на производството, поради оттегляне на оспорването от Д. Г. по отношение на част от решенията, производството е частично прекратено в тази част и заинтересованите са встъпили като прокурори в съответните окръжни прокуратури. По молби на заинтересованите страни Е. М. Р. и О. А. А., с определение от 06.02.2026г. съдът е допуснал предварително изпълнение на решения по т. 3.9.5 и т. 3.4 по Протокол № 47/ 20.12.2023г. от заседанието на ПК на ВСС, с които Р. е назначена на длъжност „прокурор“ в Окръжна прокуратура – Сливен, а с второто - А. е назначена на длъжност „прокурор“ в Софийска Градска прокуратура. Постъпила е и молба от А. Т. С., с която се иска допускане на предварително изпълнение на решение по т. 3.2 по Протокол № 47/ 20.12.2023г. от заседанието на ПК на ВСС. Искането е мотивирано с конкретни съображения и е представена Концепция за стратегическо управление на СГП, изготвена от и.ф. административен ръководител на СГП Е. Р., в тяхна подкрепа. Жалбоподателят Д. Б. Г. не изразява становище по основателността на искането, като предоставя на съда преценката за това. Ответникът ПК на ВСС, чрез процесуалния представител Д. Ненов изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши проверка за допустимост, намира искането за недопустимо, по следните съображения: По делото е установено и не се спори между страните, че с решение по Протокол № 28/26.07.2023г. на Прокурорската колегия на ВСС е обявен конкурс за първоначално назначаване и заемане на 10 свободни длъжности „прокурор“ в окръжните прокуратури, класирането на участниците в който е обявено от конкурсната комисия на 05.12.2023г. С решението по т. 3.2 от Протокол № 47/ 20.12.2023г. от заседание на ПК на ВСС, молителят С. е назначен на длъжност „прокурор“ в Софийска Градска прокуратура, с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност, а с решението по т. 3.4 – заинтересованата страна О. А. е назначена също на длъжност „прокурор“ в СГП. Безспорно е също, че Г. е оспорил решенията в срока по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ и като адресат на актовете към момента на подаване на жалбата е активно легитимирана страна в процеса. В хода на съдебното производство обаче, са настъпили релевантни за спорното право факти и обстоятелства, станали служебно известни на съда, които обуславят отпадането на правния му интерес от съдебно оспорване, като абсолютна положителна процесуална предпоставка. С решение по т. 3.1 по Протокол № 26/23.07.2025г. от заседание на ПК на ВСС жалбоподателят Д. Г. е назначен на длъжност „прокурор“ в Софийска районна прокуратура, а видно от молбата му от 21.10.2025г. по делото е встъпил в длъжност. Тези новонастъпили в хода на производството по делото факти несъмнено рефлектират пряко и непосредствено върху заявеното право на оспорване, като обосновават отпадане на правния интерес. След като жалбоподателят е встъпил на длъжност от обявена конкурсна процедура, в която е участвал, правото му на участие в последващо класиране от друга, макар и предходна конкурсна процедура, се преклудира. Нещо повече, в качеството му вече на действащ магистрат, за Г. отпада възможността да участва в конкурс за заемане на прокурорска длъжност, обявен за първоначално назначаване в органите на съдебната власт. Предвид отпадналия правен интерес от оспорване на решенията на ПК на ВСС по т. 3.2 и по т. 3.4 от Протокол № 47/ 20.12.2023г., жалбата на Г. като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство - да бъде прекратено. С прекратяване на производството по делото поради недопустимост на оспорването в частта по т. 3.2 от Протокол № 47/ 20.12.2023г. на ПК на ВСС, отпада и правният интерес на заинтересованата страна С. да иска предварително изпълнение на оспорения акт. Липсата на производство по оспорване на административния акт, респективно прекратяването му обезсмисля искането за предварителното му изпълнение. Целта на допускане на предварително изпълнение по реда на чл. 167, ал. 1 от АПК е да се защити определен от закона интерес на правоимащото лице – в случая на лицето, за което този акт е благоприятен, като се преодолее суспензивният ефект на депозираната жалба. В случая, с оставяне на жалбата без разглеждане срещу решението на ПК, ползващо молителя, суспензивният ефект на същата се преодолява и изпълнението на административния акт ще настъпи с влизане в сила на прекратителното определение. По тези съображения съдът следва да остави без разглеждане искането на С. за допускане предварително изпълнение на благоприятното за него решение на ПК на ВСС като недопустимо, поради оставяне на жалбата срещу него без разглеждане и прекратяване на производството по делото в тази му част. Ръководен от изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение