Решение № 6893 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1523/2010 г.

Решение № 6893 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1523/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Петрана Найденова Маркова от гр. Монтана, чрез адв. Генковски, против Решение № 599 от 15.12.2009 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 223 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 800125/5.01.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Монтана, потвърден с Решение № 87/9.03.209 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчен период 2005 г. на ревизираното лице са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) в размер на 36 042,70 лв. главница и 14 050,47 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод относно произхода на парични средства в размер на 152 427,91 лв., с които е извършена покупка на две ателиета в гр. Варна. Съдът, в нарушение на чл. 158, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК, е отказал гласни доказателства относно наличните парични средства на жалбоподателката преди покупката, съхраняването им и техния произход. Поддържа се, че установяването на налични парични средства и предоставяне и връщане на паричен заем между роднини по права линия и между роднини по сватовство до втора степен както и договори за паричен влог на стойност над 5 000 лв. е допустимо по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Не са взети предвид писмените обяснения както на ревизираното лице, така и на дъщеря й Ирена Маринова. Съдът не извършил съвкупна преценка на представените доказателства. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или отмяната на ревизионния акт, както и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Св. Русева, оспорва жалбата по съображенията в писмен отговор. Иска се оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Извършена е ревизия на физическо лице по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за данъчен период 1.01 - 31.12.2005 г. поради установената покупка на два недвижими имота в гр. Варна с нотариални актове от м. 04.2005 г. на обща стойност 151 700, 81 лв., за която е прието, че е извършена със средства, представляващи укрити доходи, предвид липсата на декларирани по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) доходи и доказани такива единствено от пенсията на лицето. В хода на ревизията ревизираното лице е дало обяснения, че 85 000 лв. от посочената сума са предоставени от дъщеря й Ирена Борисова Маринова, а останалата част представляват лични спестявания. Извършена е насрещна проверка на Ирена Борисова Маринова, в хода на която тя е дала писмени обяснения, че до 2000 г. е давала на родителите си многократно парични суми общо на стойност 85 000 лв., но без сключване на договори и подписване на разписки. Представила е нотариални актове за продажби на недвижими имоти, извършени от нея и съпруга й Николай Маринов Маринов на обща стойност 85 000 лв. На Ирена Борисова Маринова е извършена ревизия по ЗОДФЛ (отм.), включваща процесния ревизиран период, приключила с РА от 20.12.2006 г., при което не е констатирано даване на парични суми от страна на г-жа Маринова в полза на нейната майка. Прието е, че направените от лицето разходи съществено превишават доказаните приходи и установената разлика е обложена по посочения по-горе начин. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел за неопровергани фактическите констатации на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, защото жалбоподателката не доказала твърденията си за спестяване на парични средства преди процесния ревизиран период и получаване на сумата от 85 000 лв. от дъщеря й. Решението не е постановено при пороци, обосноваващи твърдяните в касационната жалба отменителни основания. За опровергаване на посочените констатации на РА, в откритото съдебно заседание на 22.06.2009 г. жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, е поискала разпит на трима свидетели, един от които нейния зет - Николай Маринов относно даването на посочената сума, а другите двама - относно наличните спестявания на жалбоподателката към 2005 г. Не се оправдава касационното оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказ за допускане на гласни доказателства относно наличието на спестени парични суми към 2005 г. Съдът е направил обоснован извод, на базата на представените доказателства за получаваните от жалбоподателката и съпруга й пенсии за осигурителен стаж и възраст и на трудови възнаграждения от жалбоподателката до 1992 г. и на съпруга й до 1999 г., че за жалбоподателката, след смъртта на съпруга й, не остава разполагаем доход, спестен към 2005 г., който да покрие част от разход в размер на 151 700,81 лв. за покупка на недвижими имоти през процесната година. Затова отказът на съда за разпит на свидетели относно посоченото спестяване не се е отразил съществено на направения от съда краен фактически извод относно спестяването на парични суми. Обоснован на събраните по делото доказателства е и фактическият извод за недоказано даване на сума в размер на 85 000 лв. от дъщерята на жалбоподателката. В мотивите на РА на Ирена Маринова от 20.12.2006 г. по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 и 2005 г. не се съдържат констатации за разполагаеми суми в посочения размер за ревизираните периоди. В този контекст, показанията на свидетеля Николай Маринов задълбочено са преценени от съда като недостатъчни доказателства за фактически извод в обратната посока след като не са конкретни относно това в кой период и по какъв начин са предоставени средства от семейството Ирена и Николай Маринови на ревизираното лице. Отделно от това, тези показания са и вътрешно противоречиви; не съответстват напълно на обясненията на Ирена Маринова при ревизията и са неподкрепени с други доказателства, защото в тях, от една страна, се твърди, че част около половината от сумата 85 000 лв. е върната на родителите на Ирена Маринова заради парична помощ от тяхна страна в същия размер за закупуване на жилище на семейство Маринови, а остатъкът е даден от семейство Маринови, с цел жалбоподателката и съпругът й да изкупят идеална част от къщата, в която живеят, а в последствие изкупуването не се състояло и жалбоподателката използвала парите за процесните разходи. Обоснован, в крайна сметка е фактическият извод на първоинстанционния съд за неопровергаване на констатациите на РА. Претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция не е основателна, предвид присъждането на такова от първоинстанционния съд и предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,