Определение № 213 от 11.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1795/2014 г.

Производството е по чл. 23, ал.3 ГПК. С определение № 19344 от 28.11.2012 г. по гр.д. № 8337/2012 г. на Софийски градски съд е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от М. Д. Д. против Л. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 51 и 51 ЗЗД. Това определение е обжалваното от М. Д. с частна жалба пред Софийски апелативен съд. Поради отвод на всички съдии от този съд, с определение № 252 от 29.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2926/2013 г. на ВКС, І г.о., частната жалба е изпратена за разглеждане от Великотърновския апелативен съд. След отвод на всички съдии от този съд, с определение № 511 от 01.08.2013 г. по ч.гр.д. № 4421/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., частната жалба е изпратена за разглеждане на Пловдивския апелативен съд. Образувано е ч.гр.д. № 910/2013 г. по описа на този съд, по което всички съдии са се отвели от участие на основание чл. 22, ал.1 ГПК. Разглеждането на делото от състав на Пловдивския апелативен съд е невъзможно, поради което същото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, равен по степен съд. Предвид изложеното, на основание чл. 23, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о., като взе предвид, направените до момента отводи на съдиите от апелативните съдилища, на които делото е било изпращано за разглеждане,