Определение № 4127 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Б. С. М. от гр.София, чрез адв. Методиева, срещу определение №707 от 08.01.2025 г., постановено по адм. дело № 13021/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Разрешение за строеж /РС/ № 164/28.11.2024 г. на главния архитект на район „Овча купел“, Столична община и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението, като постановено в противоречие на материалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главния архитект на район „Овча купел“, Столична община, в срока по чл. 232 от АПК ангажира становище за неоснователност на частната жалба и моли да се остави в сила обжалваното определение. Претендира разноски- юрк.възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество –неоснователна. За да постанови оспореното определение, административният съд е приел, че жалбоподателят не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и няма правен интерес от оспорването на процесното РС, тъй като се легитимира като собственик на съседен УПИ IХ-647 в кв.107, т. е. не е възложител, собственик или носител на ограничени вещни права в УПИ VIII-644,645 в кв.107, за който е издадено процесното РС. Определението е правилно. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване на процесното разрешение за строеж. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Неоснователно е позоваването на частния жалбоподател на нормата на чл.147 АПК, тъй като ЗУТ се явява специален закон и урежда изрично активната процесуална легитимация за оспорване на РС само от кръга на изрично визираните в чл.149 лица. Доводът по частната жалба, че РС е издадено при допуснати намалени отстояния също се явява ирелевантен в това производство, тъй като касае приложимостта на чл.131 ЗУТ при оспорване на ПУП, респ. издадената виза. С оглед на горното обжалваното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски е основателна с оглед изхода на делото, поради което частният жалбоподател следва да бъде осъден за заплати юрк. възнаграждение в размер на 100лв, определено по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,