Определение № 3216 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2110/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на ’’ДАФЛОРН МЛМ” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, р-н [район], [улица], [адрес], представлявано от Б. Александров чрез адв. Л. Казанлиев, против Определение №11351/20.12.2023 по адм. дело № 8683/2023г. по описа на АССГ, с което е оставено без уважение искането на дружеството за присъждане на разноски по адм.дело №8683/2023г.по описа на АССГ, ІІІ отделение,71 състав и е осъдено същото да заплати в полза на ТД на НАП-гр.София юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 5 571.86 лева. Твърденията са за постановяване на съдебния акт при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Настоява за отмяна на определението и присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, не представя становище. Върховният административен съд, осмо отделение за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на Административен съд – София град е приел предприетото съдебно оспорване на РА за процесуално недопустимо в хипотезата на чл. 159, т.4 от АПК, с аргумента че липсва годен за обжалване административен акт, поради което предвид неизпълнението на хипотезата по чл.143, ал.2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е счел искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за неоснователно.За основателна е приета и претенцията на ответната страна за разноски, и такива са присъдени на основание на основание чл.143 ал.3 от АПК в размер на 5 571,86 лева юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП. Определението е правилно в частта му, с която е оставена без уважение искането на дружеството за присъждане на разноски по адм.дело №8683/2023г.по описа на АССГ и частично неправилно в частта му за присъдените разноски, поради следните аргументи. От данните и доказателствата по делото се установява, че правилно първоинстанционният съд е приел жалбата за процесуално недопустима на основание чл. 159, т.4 от АПК, тъй като жалбата на дружеството, подадена по административен ред е уважена изцяло.Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че на основание чл. 143, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК в тези случаи на прекратяване на делото, подателят на жалбата няма право на разноски. Частично неправилно е определението в частта му на присъдените на ответника разноски. Правилно е посочено, че съобразно правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК, след изменението й в ДВ, бр. 15 от 2021 г., ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, вкл. и на юрисконсултско възнаграждение, изчислено по правилото на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към подзаконов нормативен акт относно размера на присъденото възнаграждение, а именно - Наредбата за заплащането на правна помощ. Съгласно обаче разпоредбата на чл. 24 от цитираната Наредба, размерът на възнаграждението за една инстанция следва да е в диапазона от 100 до 240 лв., а по дела с материален интерес възнаграждението е в диапазона от 100 до 360 лв. Като е присъдил разноски в размер на 5 571,86 лева, съдът е постановил частично неправилно определение в частта му разноските, което следва да бъде отменено в частта му, с която в полза на Националната агенция за приходите са присъдени разноски над сумата от 100 лева, който според настоящата инстанция е размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно вида и обема на осъществената защита. При този изход на спора и своевременното направено искане за разноски пред настоящата инстанция, Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на ’’ДАФЛОРН МЛМ” ЕООД, [ЕИК] сумата от 100 лева разноски, като счита претендираната сума за адвокатско възнаграждение от 1000 лв. за прекомерно и неотговарящо на фактическата и правна сложност на настоящото частно дело. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,