Решение № 12129 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8154/2015 г.

Решение № 12129 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8154/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 237 от 09.06.2015 г. по адм. дело № 712/2014 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново (АСВТ). С обжалваното решение е отменен по жалба на Ю. П. К. ревизионен акт № 061303185/07.05.2014 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 325/13.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, в обжалваните му части, в които са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и лихви върху тях; данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 579,21 лв. и лихви върху тях в размер над 392,02 лв.; данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 1 453,41 лв. и лихви за просрочие върху тях в размер на 889,31 лв.; данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер над 316,40 лв. и лихви за просрочие върху тях в размер над 41,80 лв.; данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. и лихви, както и в частта, в която са определени задължения за осигурителни вноски за всички ревизирани периоди. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жабата на Ю. П. К. срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Ю. П. К. чрез процесуалния си представител адв. Няголов, в писмено становище изразява мнение за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - гр. В. Търново е бил Ревизионен акт № 061303185/07.05.2014 г. е издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т. след извършена ревизия на Ю. П. К., възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1302132/21.08.2013 г., изменена впоследствие посредством ЗВР № 1303185/09.12.2013 г. Ревизията е за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2006 г.; за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2007 г. до 2011 г.; за вноски към фондовете на ДОО за самоосигуряващи се лица за периодите от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г., вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица и за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за периодите от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. С обжалваното решение съдът е уважил частично жалбата на Ю. П. К., като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК след надлежно възложена ревизия и отговаря на изискванията за форма по чл. 120 от ДОПК. Относно материалната законосъобразност на РА първоинстанционният съд е изложил съображения, че за данъчни периоди 2008, 2010 г. и 2011 г. неправилно в размера на определената по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа за облагане са включени суми от продажба на недвижими имоти, придобити чрез наследяване. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с нарушения на процедурата по възлагане на ревизия, определяне на компетентен орган за издаване на РА, които по своята същност са особено съществени налагащи изводи за нищожност на обжалвания ревизионен акт. Административен съд - гр. В. Търново е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК като е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че процесният ревизионен акт е издаден във връзка с Решение № 367/16.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., с което е отменен РА № 061300234/09.04.2013 г. на ТД на НАП - В. Т. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за извършване на нова ревизия. По този начин е възстановена висящността на ревизионното производство, за което няма спор по делото, че е образувано преди 01.01.2013 г. /първата ЗВР е издадена на 23.10.2012 г./. Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/2012, в сила от 1.01.2013 г. и същата предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г./ всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат образуваните и висящи ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган, тъй като съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Следователно производството по извършване на процесната ревизия, се явява образувано и висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 82/2012/, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая по делото няма спор, че ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководител екип, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в ред., действаща преди изм. с ДВ, бр. 82/2012 г./ и не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионния акт на Ю. П. К. В преписката по делото на стр. 22 от папка 6 е приложено Решение № 367/16.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., с което е отменен РА № 061300234/09.04.2013 г. на ТД на НАП - В. Т. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за извършване на нова ревизия. На стр. 2 от същото решение е описано, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1202350/23.10.2012 г., откъдето се вижда, че ревизията е възложена преди 01.01.2013 г., но самата заповед не е приложена по делото. Настоящата инстанция счита, че е от съществено значение, за да бъде установена материалната компетентност на органите издали РА е представянето на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1202350/23.10.2012 г. по делото. С оглед на изложеното изводът на съда, че РА е издаден от компетентен орган е направен при неизяснена фактическа обстановка. Съдът е следвало да задължи ответника да представи Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1202350/23.10.2012 г., след което да изследва материалната компетентност на органа възложил повторната ревизия. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до разглеждане на спора по същество при неизяснена фактическа обстановка относно валидността на РА. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се укаже на Директора на дирекция "ОДОП", гр. В. Търново, при ЦУ на НАП, че следва да представи ЗВР № 1202350/23.10.2012 г., след което съдът да се произнесе по действителността на обжалвания РА, съгласно чл. 119, ал. 2 във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК. Предвид наличието на порок, за който съдът следи служебно и който засяга преценката му относно валидността на акта, е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател за неправилност на решението. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,