Определение № 8554 от 06.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7540/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Б. С. М. от [населено място], община Генерал Тошево, чрез адв. Г. Г.-Николова-АК Пловдив, срещу определение № 1345 от 05.06.2026г., постановено по адм. дело № 329/2026 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което са оставени без разглеждане жалбата на М. срещу отказа на началник на РУ-Асеновград към ОД на МВР-Пловдив да прекрати принудителна административна мярка, наложена със Заповед № GPAM – 2182811 от 12.03.2026 г.– временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение на чл.175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, както и искането му за спиране на предварително изпълнение на същата заповед. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се аргументи по същество касаещи оспорване на законосъобразността на издаденото от началника на РУ-Асеновград след оспорване на заповедта за налагане на ПАМ по ЗДвП писмо с рег. № 317000-5440/24.03.2026г., изготвено по повод обжалването на Заповед № GPAM – 2182811 от 12.03.2026 г. пред горестоящия административен орган. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът по спора не ангажира становище. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд-Добрич е образувано по жалба на Б. С. М., чрез адв. Г. Г.-Николова против отказ на началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив да прекрати принудителна административна мярка, наложена със Заповед № GPAM – 2182811 от 12.03.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ-Асеновград – „временно отнемане на СУМПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но повече от шест месеца, за нарушение на чл.175, ал. 3 от ЗДвП. С жалбата било направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM – 2182811 от 12.03.2026 г. С обжалваното определение № 1345 от 05.06.2026г., постановено по адм. дело № 329/2026 г. по описа на съда, е оставена без разглеждане подадената жалба и е прекратено производството по делото, на основание чл. 159, т. 1 от АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че липсва годен за оспорване административен акт, тъй като отказът на началника на РУ-Асеновград да прекрати административното производство по издадената срещу Б. М. ПАМ по ЗДвП, не представлява административен акт, който може да се обжалва по реда на АПК. Приел е още, че при липсата на обжалване на административния акт, с който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение - Заповед № GPAM – 2182811 от 12.03.2026 г., е недопустимо и оспорването на предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. В настоящия казус, за констатирано на 12.03.2026г. нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 на ЗДвП, на водача на МПС Б. С. М. е съставен АУАН и била издадена Заповед № GPAM – 2182811 от 12.03.2026 г., с която му е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от същия закон "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". Същият е оспорил заповедта пред горестоящия административен орган, в случая - началникът на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив, но вместо решение по съществото на спора е получил писмо с рег. № 317000-5440/24.03.2026г., с което АО е посочил, че няма основание за прекратяване на административното производство. Писмото е връчено на 08.04.2026 г. Жалба, съдържаща искане да се отмени отказа на началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив да прекрати принудителна административна мярка, наложена със Заповед № GPAM – 2182811 от 12.03.2026 г. е депозирана на 17.04.2026г. пред Административен съд-Пловдив, който с определение по реда на чл.133, ал.1 от АПК я е изпратил по компетентност на Административен съд-Добрич. В жалбата съдът е констатирал противоречие във волята на оспорващия, като същият иска и отмяна на отказа на началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив да прекрати принудителната административна мярка, и отмяна на заповедта за налагането й. По тази причина съдебното производство пред Административен съд-Добрич е оставено без движение за уточнение каква е волята на жалбоподателя и какво точно оспорва – дали отказ за прекратяване на административно производство, постановен от началника на РУ-Асеновград или Заповед № GPAM – 2182811 от 12.03.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ-Асеновград. С нарочна молба от адвоката на М. е посочено, че се обжалва отказ на Началника на РУ Асеновград да прекрати административно производство по издадена спрямо Б. М. Заповед за налагане на ПАМ № GPAM2182811/12.03.2026 г. и се иска от съда да спре предварителното изпълнение на ПАМ № GPAM-2182811/12.03.2026 г. Правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Б. С. М. срещу отказа на началника на РУ-Асеновград да прекрати административното производство по издадената срещу Б. М. заповед за налагане на ПАМ, тъй като в тази хипотеза липсва годен за оспорване административен акт. Такъв се явява издадената Заповед № GPAM – 2182811 от 12.03.2026 г., с която му е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от същия закон "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца", но съдът е длъжен да се съобрази с волята на жалбоподателя, след дадените указания за уточнение предмета на жалбата. Предвид изричното изявление, че се оспорва отказа на началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-Пловдив да прекрати принудителна административна мярка, правилно е оставил без разглеждане жалбата на М.. Правилно съдът е стигнал и до извода, че след като не е оспорена заповедта за налагане на ПАМ, е недопустимо акцесорното по своя характер искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същия административен акт, по реда на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК. С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд