Определение № 631 от 03.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2551/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на управителя на [фирма] –гр.Б. срещу определение № 160 от 13.05.2015 г. по ч.т.д. №126/2015 на АС-Бургас, с което е потвърдено определението на БОС по т.д. № 372/2014 г., с което е било прекратено като недопустимо производството по иска на жалбоподателя срещу [фирма]-гр. Б. и [фирма], предявен на основание чл.440 ГПК за установяване, че правото на собственост върху конкретно определено имущество, върху което е насочено принудително изпълнение от ЧСИ не принадлежи на [фирма]-длъжник по изпълнението с взискател [фирма]. Сочи наличие на основания за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.Претендира отмяна на обжалваното въззивно и потвърденото с него първоинстанционно определение и връщане за извършване на последващи процесуални действия по разглеждане по същество на иска. Ответникът [фирма]-гр. Б. счита жалбата за основателна. Ответникът [фирма] счита, че липсват основания за допускане до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се поставя правният въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното, с което е било прекратено като недопустимо производството по иска на жалбоподателя, предявен на основание чл.440 ГПК за установяване, че правото на собственост върху конкретно определено имущество, върху което е насочено принудително изпълнение от ЧСИ не принадлежи на [фирма]-длъжник по изпълнението с взискател [фирма], въззивният съд се е позовал на ТР №8/13 по тълк. дело №8/12 на ОСГТК на ВКС, относно наличието на ограничени хипотези, в които е налице правен интерес като условие за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право.Освен това е счел, че спорът в случая опира до последиците на вписването в търговския и в имотния регистър на съответните апортни вноски, които дружеството-длъжник по изпълнението [фирма] прави в капитала на дружеството-ищец по иска и частен касатор [фирма], поради което и не съществува спор за правото на собственост върху имуществото предмет на изпълнението. По правния въпрос наведен от частния касатор във връзка с преценката на основанията за допускане на касация, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. вече се е произнесъл и то по същия правен спор между същите страни/ но за друго имущество/ с определение постановено по ч.т.д. № 2578/15 по описа на ВКС, ТК,Второ т.о., което е основание за отвод на състава,съгласно чл.22 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение