Определение № 413 от 28.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 589/2011 г.

Образувано е по частна жалба на Д. Ц. Н., подадена от процесуалния му представител адв. Севдалин П. срещу разпореждане № 721 от 20.04.2011 г. по гр.д. № 772/2010 г. на Врачанския окръжен съд. В частната жалба е въведено оплакване за постановяване на обжалвания съдебен акт при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му като неправилно. В тази насока се излага съображения за незаконосъобразност на отказа на съда да зачете внасянето на указаната от съда държавна такса от процесуалния му представител като процесуално действие, с което е отстранена нередовността на подадената в срок касационна жалба. Ответниците Б. М. С. и [фирма] не са депозирали в срока по чл.276 ГПК становище по частната жалба. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното разпореждане е върната подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба срещу постановеното от същия съд въззивно решение № 68 от 14.02.2011 г. по гр.д.№ 772/2010 г. В съобразителната му част е прието, че в указания от съда срок жалбоподателят е депозирал изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията, на които обосновава допустимостта на касационното обжалване, но не е изпълнил указанията в останалата им част – да се представи по делото документ за внесена държавна такса, които са били съобщени както лично, така и на процесуалния му представител. Въз основа на тази констатация съдът е приел, че касационната жалба е останала с неотстранен недостатък, основание за прилагане на санкционните последици на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Разпореждането е правилно. Частният жалбоподател не оспорва редовността на връчените лично на него и на пълномощника му съобщения за указанията на въззивния съд, дадени с разпореждане № 478 от 21.03.2011 г. Д., че съответно за тях са започнали да текат два отделни срока не следва да се обсъжда предвид обстоятелството, че държавната такса е внесена от процесуалния представител на жалбоподателя след неговото изтичане. При това положение зак оносъобразно е счетено от въззивния съд, че посоченият недостатък на касационната жалба не е отстранен в срок, поради което на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК същата подлежи на връщане. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане е постановено при спазване на закона и следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия