Решение № 725 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5977/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Ненков, срещу Решение № 11517 от 03.04.2025г., постановено по адм. дело № 12198/2023г. по описа на Административен съд- София град с доводи за наличието на касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и да бъде постановен нов по същество, с който да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната страна -„Електроразпределение Юг“ ЕАД ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез процесуалния си представител юрк. Св. Димитрова в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „Волт Актив“ ООД, ЕИК 204357820, гр. Бургас, не изразява становище.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгл. разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Решение № Ж-547 от 04.10.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени следните задължителни указания на същото дружество:

1.В 14-дневен срок да издаде и предостави на „Волт Актив“ ООД становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба № 6, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ;

2. В 7-дневен срок от получаване на решението да представи информация в КЕВР за предприетите действия.

С обжалваното решение съдът е отменил оспореното Решение № Ж-547 от 04.10.2022 г. на КЕВР.

За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало с подадено заявление от „Волт Актив“ ООД, на 04.05.2021г. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД с искане да бъде присъединена ФЕЦ от 30 КВ по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в техен собствен недвижим имот- представляващ УПИ ХIX-106, кв. 30 по плана на с. Радецки, община Нова Загора, в който има изградена узаконена сграда-склад. От „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратено писмо изх. № 45442 от 06.10.2021 г., с което уведомили дружеството, че прекратяват инициираната процедура с мотив, че сградата в имота не удовлетворява изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. В имота сградата била присъединена към електроразпределителната мрежа с ИТН 4464598. На следващо място е установено, че във връзка с издаденото писмо, от „Волт Актив“ ООД до КЕВР е подадена жалба, по която е образувана преписка. Въз основа събраните данни и доказателства е прието Решение № Ж-547 от 04.10.2022 г. на КЕВР, като в него е посочено, че от приложените към преписката доказателства се установява, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е съобразило действията си със закона, като е излязло извън своята компетентност по отношение изискването за наличие на сграда за основно застрояване в имота и превратно е тълкувал разпоредбата на чл.24, т.1 от ЗЕВИ/отм./, поради което и му е дадено задължително предписание.

Съдът е приел, че Решение № Ж-547 от 04.10.2022 г. е издадено от компетентен държавен орган – КЕВР, в рамките на правомощията му.

След като е анализирал относимите разпоредби от ЗЕ, ЗЕВИ и Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съдът е извел извод, че решението на КЕВР не съответства на целта на закона, поради което и на това основание се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Не са били налице основания КЕВР да дава указания на ЕР Юг ЕАД да издаде становище по чл. 27 от ЗЕВИ във връзка с присъединяването на ФЕЦ при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, тъй като такава ФЕЦ не е налице.

Решението е правилно.

Съгл. разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В настоящия случай с оспореното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган.

Безспорно е по делото, че административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.

Спорният въпрос в случая, по който са налице две противоположни тези на страните е дали „ Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е предявило изисквания към присъединяваното лице, извън задължителните такива по чл. 88 от Наредба №6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи /Наредба №6/, предвид факта, че чл. 24 от ЗЕВИ не посочва какъв следва да е статута на сградата – основно или допълващо застрояване, т.е. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е излязло извън компетентността си по отношение изискването за наличие на сграда за основно застрояване.

Касационната инстанция намира, че "Електроразпределение Юг" ЕАД като електроразпределителното дружество следва да провери дали са налице предпоставките за прилагане на изключението по чл. 24 от ЗЕВИ – макар това да не е изрично посочено в чл. 87 и сл. от Наредба № № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. В противен случай самото електроразпределително дружество би нарушило изискванията на чл. 22 и чл. 23 от ЗЕВИ и би подлежало на санкция от страна на КЕВР.

В оспорения административен акт, КЕВР формира изводи по технически и технологични положения, които без нужните специални познания в тази област, няма как да бъдат прецени по същество.

Съгласно чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката/Наредба № 3/, при проверка на подадена жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. Доказателство е и експертиза (чл. 49 АПК), за обстоятелства, за изясняването на които са необходими специални знания, в случай, че КЕВР прецени, че има нужда от такива.

Комисията, също като електроразпределителното дружество, няма специални знания и без да ползва заключение на техническа експертиза, която да изследва статута на съществуващата в УПИ XIX-106, кв.30, с. Радецки, община Нова Загора, е приела че същият е сграда и е годен обект за производство на ел. енергия, т.е. попада в обхвата на чл.24, т.1 от ЗЕВИ/отм./.

Комисията за енергийно и водно регулиране не е изложила ясни и пълни мотиви по възраженията на "Електроразпределение Юг" ЕАД. Липсата на мотиви по този спорен между страните въпрос представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на решението на административния орган.

В съответствие с дадените задължителни указания от ВАС в решение N 12653 от 15.12.2023г., постановено по адм.д. N 3736/2023г., първоинстанционният съд е допуснал назначаването на две съдебно-технически експертизи. Същите не са оспорени от страните, приети са по делото и са кредитирани от съда като компетентно и обективно изготвени.

От заключенията по приетите експертизи се установява наличието на постройка в имота, която представлява складово помещение, спадаща към временно строителство, няма прозорци и не може да се ползва за битови нужди. Постройката представлява второстепенна такава, с предназначение на склад и понастоящем. Същата разполага с вътрешна електрическа инсталация, която физически е свързана с електроразпределителната мрежа. Осветителните тела са в работно състояние, при посещението на място не са установени други активни консуматори на електрическа енергия. Приложен е снимков материал.

Обосновано и правилно, решаващият състав на АССГ е извел извод, че при преценката на спорните въпроси, регулаторният орган е допуснал противоречие с материалния закон и с обявената от закона цел.

Целта на ЗЕВИ, по аргумент от разпоредбата на чл.2 е да стимулира производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници/ВИ/. За тази цел съгл.чл.18, ал.1 от с.з. следва да бъде предоставен гарантиран достъп на енергия, произведена от ВИ.

В чл. 23 от ЗЕВИ /отм., в приложимата й редакция/ са регламентирана процедурата и редът, по който лицата, които искат да изградят обекти за производство на ел. енергия от ВИ в изпълнение на целите на ЗЕВИ - предвидимост, обективност и липса на дискриминация по отношение на всички потенциални производители на ел. енергия от ВИ.

В чл. 24 от ЗЕВИ/отм./ е въведено изключение въведеното в чл.23, като съгл. т. 1 е предвидено, че чл. 23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници /ВИ/ с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.

Именно, защото целта на това изключение е да стимулира ползването на ел. енергия за собствено потребление, е предвидено изискване за наличие на сграда в имота, а остатъчното количество следва да се изкупи от оператора по преференциалните цени. Касае се за изключение от общото правило, но не за да се стимулира злоупотреба като се изграждат фиктивни постройки в територии, в които няма потребление и се налага пренасяне на произведената електрическа енергия.

Настоящата инстанция споделя изложените от административния съд мотиви за приложението на т. 43 от преамбюла на Директива 2009/28/ЕО, изцяло транспонирана с приемането на ЗЕВИ, както и т. 51 от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/2001 от 11.12.2018г. И двете директиви целят насърчаването на използване на енергия от ВИ, като по-новата определя правната рамка, в частност процентите на ел. енергия от ВИ в отделните държави членки до 2030 г.

Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, които не следва да се повтарят и на осн.чл.222, ал.2 от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

Същественото е, че от съдържанието на т. 51 /която на практика пояснява вложеното в т. 43 на Директива 2009/28/ЕО значение/, за да се насърчава използването на възобновяема енергия от микро, малки и средни предприятия (МСП) и от отделните граждани в съответствие с целите, определени в директивата, основната цел е покривната слънчева инсталация да захранва тази сграда и по този начин реално произведената от ВИ енергия да се използва за собствено потребление. В изпълнение на тази цел е изискването в съответния имот, намиращ се в урбанизирана територия, за който се предвижда проект за използване на възобновяема енергия, включително децентрализираните проекти, например покривните слънчеви инсталации, следва да е налице сграда.

Целта на законодателя, която следва от тълкуването на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ във връзка с чл. 19 и чл. 20 от същия закон е, че сградата, върху която ще се монтира енергийния обект следва да е такава, която да подлежи на обследване за енергийна ефективност, да има разход на електрическа енергия и енергийният обект за производство на електрическа енергия да може да я захранва.

Съществуващият в УПИ ХIX-106, кв. 30 по плана на с. Радецки, община Нова Загора обект -склад., не може да се определи като сграда за целите на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), нито според приложимото национално право в областта на енергетиката, нито според приложимото вторично право на ЕС в тази област.

Правилно, въз основа на приетите СТЕ, в т.ч. и приложения снимков материал, съдът е приел, че съществуващият в парцела склад не е сграда, не служи за обитаване или живеене, не представлява и предприятие, което ползва ел. енергия за производствените си нужди. На практика, в този обект няма реално потребление на енергията от ВИ за отопление, а единствените консуматори на ел. енергия са осветителните тела.

Първоинстанционният съд подробно е анализирал разграничението между сгради и постройки, позовавайки се на разпоредбите на чл.12, ал. 1 от ЗУТ и чл.41 от с.з., дефиниращ понятието „допълващо застрояване“, както и на чл. 70 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Правилно, съдът е посочил, че макар и двете понятия да представляват застрояване /строежи, сградите са такива на „основното“, а постройките, вкл. и складовете – на „допълващото“ застрояване. В подкрепа на направеното разграничение е и фактът, че с оглед характера на постройките на допълващото застрояване, режимът на тяхното допускане е значително улеснен в сравнение с изграждането на сгради.

Въз основа на този анализ и в съответствие с всички събрани поделото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът правилно е посочил, че изграждането на процесната постройка във въпросния парцел има за цел единствено да заобиколни изискванията на чл. 23 от ЗЕВИ като създаде привидност за изпълнение на предпоставките на изключението по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ.

Изводът, че е налице заобикаляне на закона от страна на „Волт Актив“ ООД се подкрепя и от представената кореспонденция между дружеството и "Електроразпределение Юг" ЕАД, от която се установява, че „Волт Актив“ ООД е инициирало 6 /шест/ процедури по присъединяване на ФЕЦ в съседни имоти в с. Радецки, като във всеки от тях има изграден такъв склад, върху който се иска изграждане на съответната ФЕЦ с обща мощност на 6те ФЕЦ е 180 kW.

Целта на процедурата за присъединяване по чл. 23 от ЗЕВИ е да се предотврати злоупотреба чрез изграждането на фиктивни постройки, но в случая, макар формално да се касае за отделни ФЕЦ в отделни имоти, всяка с мощност до 30 kW, във всеки от 6-те имота е изградена подобна постройка с цел заобикаляне на закона от страна на „Волт Актив“ ООД.

Факт е, изграждането на 6 склада в съседните УПИ, които не служат за обитаване или живеене, не представляват и предприятие, което ползва ел. енергия за производствените си нужди. На практика, в тези обекти няма реално потребление на енергията от ВИ за отопление и очевидно след като не са предназначени за обитаване, логично се налага извод, че са изградени единствено с цел формално да се изпълни изискването на чл. 24 от ЗЕВИ.

Гореизложеното е само за пълнота на изведения правен извод за несъответствие на процесното решение на КЕВР с целта на закона с оглед конкретиката на спора и извода, че постройката в УПИ ХIX-106, кв. 30 по плана на с. Радецки, община Нова Загора, представляваща склад- постройка от допълващо застрояване не съответства на изискването на т. 53 от Директива 2018/2001г. и няма да има реално потребление на произведената от монтираната върху нея и в прилежащия имот конструкция на ФЕЦ.

По изложените мотиви, настоящата инстанция намира, че не са били налице основания КЕВР да дава указания на ЕР Юг ЕАД да издаде становище по чл. 27 от ЗЕВИ във връзка с присъединяването на ФЕЦ при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение