Определение № 209 от 21.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 131/2020 г.

Производство по чл. 250, във вр. с чл. 274, ал. 2 от ГПК. С молба с вх. № 4506/10.06.2020 г. жалбоподателите по делото С. Г. С. и С. И. С. искат допълване на постановеното по настоящото частно гр. дело, определение № 69/11.02.2020 г., чрез произнасяне по подадени от тях молби за отмяна на постановлението за възлагане. Насрещната страна по делото „Уникредит булбанк“ АД не е подала отговор на молбата. Молбата за допълване е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Непълен съдебен акт, по смисъла на чл. 250 от ГПК, е налице, когато произнасянето на съда не обхваща целия предмет на съответното производство – липсва както формирана, така и изразена воля по част от искането на страната, с което е сезиран съдът. Определение № 69/11.02.2020 г., чието допълване искат молителите, е постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК и с него е постановено следното: 1) подадената от молителите частна жалба с вх. № 6189/08.07.2019 г. срещу определение № 234/11.06.2019 г. по гр. дело № 2220/2019 г. на друг състав на ІV-то гр. отд. на ВКС, е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, в частта ѝ срещу тези части на обжалваното определение № 234/11.06.2019 г., с които е оставена без разглеждане молбата за отмяна с вх. № 32552/11.03.2019 г., подадена от В. К. В. Н. и А.Х. Хи Ч., както и е оставена без уважение молбата с вх. № 2345/11.03.2019 г., подадена от молителката С. С., за спиране изпълнението на постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2011 г. по изп. дело № 20118580400013 на частен съдебен изпълнител У. Д., като производството по настоящото частно гр. дело е прекратено в тази негова процесуално недопустима част; и 2) подадената от молителите частна жалба с вх. № 6189/08.07.2019 г. е оставена без уважение, като неоснователна, в останалата ѝ част, като обжалваното определение № 234/11.06.2019 г. е потвърдено в останалата му част, с която са оставени без разглеждане, подадените от двамата молители, молби с вх. №№ 10329/28.09.2015 г. и 134019/03.11.2015 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 4974/16.09.2011 г., постановено по частно гр. дело № 8860/2011 г. на Софийския градски съд. Видно от титулната, обстоятелствената част и петитума на подадената от молителите частна жалба с вх. № 6189/08.07.2019 г., с нея е обжалвано изцяло определение № 234/11.06.2019 г. по гр. дело № 2220/2019 г. на другия състав на ІV-то гр. отд. на ВКС, като с последното, по реда на чл. 307, ал. 1 и чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК, е постановено следното: 1) оставени са без разглеждане молби за отмяна с вх. № 10329/28.09.2015 г. и с вх. № 134019/03.11.2015 г., подадени от жалбоподателите-молители С. и С. С., както и молба за отмяна с вх. № 32552/11.03.2019 г., подадена от В. К. В. Н. и А. Х. Хи Ч.; и 2) оставена е без уважение молба с вх. № 2345/11.03.2019 г., подадена от жалбоподателката-молител С. С., за спиране изпълнението на постановлението за възлагане на недвижим имот от 29.04.2011 г. по изп. дело № 20118580400013 на ЧСИ У. Д.. Видно от съпоставката между предмета на настоящото частно производство, очертан с частната жалба с вх. № 6189/08.07.2019 г. на молителите, респ. – с обжалваното с нея определение № 234/11.06.2019 г., и предмета, по който е постановено определение № 69/11.02.2020 г., чието допълване искат молителите, те съвпадат изцяло. Само предвид тази констатация, следва изводът, че определение № 69/11.02.2020 г. не е непълно по смисъла на чл. 250 от ГПК. Отделно от това, също видно от гореизложеното, предмет на произнасяне по настоящото дело – в рамките на частното производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, не са били (а и не биха могли да бъдат), молби за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2011 г. Възможно е такива молби за отмяна да са били включени в предмета на произнасяне по гр. дело № 2220/2019 г. на другия състав на ІV-то гр. отд. на ВКС, производството по което се е развило по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, но молителите-жалбоподатели не са искали по реда и в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК допълване на постановеното по това дело определение № 234/11.06.2019 г. Последното, макар и да е било предмет на обжалване по настоящото частно гражданско дело, не би могло да бъде допълнено от настоящия съдебен състав, който се е произнесъл изцяло по предмета на частната жалба с вх. № 6189/08.07.2019 г. срещу това определение – така, както е бил сезиран от двамата молители-жалбоподатели. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение