Решение № 8395 от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2599/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Национална агенция за приходите, срещу решение №40578/04.12.2025 г. постановено по адм.д.№7454 по описа на АССГ за 2025 г. С атакуваното решение по искова молба на „Рестийл“ ЕООД, касаторът е осъден да заплати 199 200 лв. представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за административното производство по повод обжалване на ревизионния акт №Р-22222522007770-091-001/21.08.2023 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираното обезщетение. В полза на дружеството е присъдена и сумата от 38 043.98 лв. представляваща лихви върху претендираното обезщетение от датата на издаване на решение №280/01.03.2024 г. до датата на подаване на исковата молба. Касаторът твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие със закона, необосновано е и е немотивирано. Неправилно АССГ е приел категорично наличие на причинно следствена връзка между отменения ревизионен акт и претърпените вреди. Адвокатското възнаграждение не може да бъде прието за имуществена вреда по смисъла на чл.4 във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Заплащането на адвокатското възнаграждение е доброволен акт и е резултат от свободно договаряне на две равнопоставени страни. Позовава се на решение постановено по адм.д.№4197/2021 г. на ВАС. Плащането на адвокатското възнаграждение не произтича от отменения ревизионен акт, а е договорено доброволно от ищеца преди още да бъде издаден такъв. Само от волята на лицето зависи как ще се защитава в админисративния процес. Чл.117, ал.5 ДОПК дава само една правна възможност на лицето – да подаде възражение срещу ревизионния доклад или не. Адвокатскта защита не е задължителна според закона при подаване на възражението. Неоснователно е уважена и претенцията за лихви за забава в размер на 38 048.94 лв. Едва от повторно издаденото решение следва да се дължи лихва за забава за претенцията за обезщетение, ако такава изобщо следа да бъде присъждана. Уважената искова претенция е в много висок размер. При уговаряне размера на адвокатското възнаграждение административния орган не е могъл да възрази по никакъв начин. В случая не може да бъде приложена Наредба №1/2004 г., тъй като тя урежда само адвокатските възнаграждения в съдебната фаза на процеса. Ето защо обезщетението за административно обжалване следва да бъде определено по справедливост по чл.6, ал.1 от Наредбата. Прекомерни и неоснователни са и присъдените разноски за първоинстанционното производство в размер на 16 800 лв. Адв. Тодоров не е изпълнил задължението си да се яви в съдебно заседание, което е видно както от посоченото в съдебното решение, така както и от протокола за проведеното открито съдебно заседание. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което исковата молба на „Рестийл“ ЕООД да бъде отхвърлена. Ответникът – „Рестийл“ ЕООД чрез адв.Тодоров оспорва жалбата и намира, че е неоснователна. В приложна по делото писмена защита изразява становище относно законосъобразността на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски в размер на 8 400 евро съгласно приложен списък на същите. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна. Съдебното решение противоречи на закона и е необосновано, същото е немотивирано. Предлага решението да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и навадените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на „Рестийл“ ЕООД срещу Национална агенция по приходите. С исковата молба се претендира обезщетение на имуществени вреди в размер на 199 200 лв. в следствие на отменен ревизионен акт №Р-22222522007770-091-001 от 21.08.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, в едно със законната лихва в размер на 38 043.94 лв. Претендираните имуществени вреди са направените разноски по повод договорена и предоставена правна помощ от адвокат при обжалването по административен ред на ревизионния акт. По делото е установено, че от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, е бил издаден ревизионен акт №Р-22222522007770-091-001 от 21.08.2023 г. въз основа на проведено ревизионно производство. В хода на това производство на 30.06.2023 г. дружеството е сключило договор за правна защита и съдействие, въз основа на който е договорено осъществяване на преценка и изготвяне на възражение и представяне на доказателства в производството и преценка за изготвяне на възражение и представяне на доказателства и изготвяне на проект за жалба срещу ревизионния акт. Предвидено е, че на всеки от етапите от развитие на производството, възнаграждението ще бъде фактурирано въз основа на Наредба № 1/09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въз основа на този договор, адв.Тодоров предоставя услуги, в полза на ищеца свързани с обжалване на ревизионния акт. Изготвена е и е депозирана жалба както срещу ревизионния доклад, така и в последствие срещу издадения ревизионен акт. За извършената адвокатска работа е издадена и платена фактура №00…..053/19.09.2023 г. за дължимото възнаграждение на адвоката в размер на 199 200 лв. Според мотивите на първоинстанционното решение в глава Осемнадесета на ДОПК „Обжалване на ревизионен акт по административен ред“ няма норма която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. В АПК в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред " също не е предвиден ред за направените от страните в това производство разноски. Затова и съобразно с предвиденото по чл. 19, ал. 3 във връзка с, ал. 1 от ЗНАП, както и чл. 17, ал. 6 от ДОПК, за направилия разноски в административното производство по глава осемнадесета на ДОПК съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, на каквото основание е предявена и разглежданата по настоящото дело искова молба. В насока на тези изводи са и мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС. Определящо за квалификацията на иска за вреди именно по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството,че актът, от чиято незаконосъобразност се претендират вредите, се издава от административен орган, в резултат на административна дейност,поради което представлява властнически акт. В случая се претендира обезщетение от незаконосъобразен ревизионен акт, отменен във фазата на административното му обжалване. Първоинстанционният съд се е позовал на установена съдебна практика, според която в законодателството липсва процесуален ред, по който страната в производството по оспорване на административен акт по административен ред, в процесния случай ревизионен акт, може да претендира направените разходи във връзка с това. Според § 2 от ДР на ДОПК за неуредените въпроси в кодекса се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК също не е уреден въпросът с разноските в административното производство, като не е засегнат в глава Шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". При липсата на друг процесуален ред за обезщетяване на страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В процесния случай, е установена по делото отмяната на издаден ревизионен акт, която отмяна е настъпила след успешно оспорване от страна на ищеща. В развилото се пред Директора на Дирекция "ОДОП" гр.София при ЦУ на НАП в производство по обжалване е установено предоставяне на правна помощ от адвокат, както и оказано съдействие за представяне на необходимите документи, изготвени са възражения и жалби. В развилото се пред Директора на Дирекция ОДОП гр.София производство по обжалване на ревизионния акт е установено, че ищецът е направил имуществени по своя характер разходи, тъй като е заплатил на адвокат всички извършени от него услуги. Така направеният разход се явява имуществена вреда за ищеца, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен ревизионен акт и е непосредствена последица от него, доколкото ищеца не би търсил и заплатил адвокатски хонорар, ако срещу него не бе издаден оспорения по административен ред ревизионен акт. Първоинстанционният съд е приел, че от данните по делото се налага извод, че дружеството не би потърсило адвокатска защита, ако не бе налице издадения ревизионен акт, който в последствие е бил отменен като незаконосъобразен. В същото време, обжалването на ревизионния акт пред Директора на ОДОП гр.София е задължителна предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на основание чл.156, ал.1 ДОПК, поради което обосновано е ангажирането на професионална защита, каквато е адвокатската. Съдът е приел, че искът е доказан по основание и размер и го е уважил, като ответната страна е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в административното производство и по оспорване на незаконосъобразен ревизионен акт, издаден против ищеца, доколкото в чл.4, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Решаващият състав е посочил, че макар сключването на договор за предоставяне на правни услуги и конкретните му клаузи да са предмет на свободно договаряне между страните, основанието му е единствено необходимостта от защита срещу административния акт. Да се приеме липсата на възможност за обезщетяване на верите от разноски за правна защита от отменен незаконосъобразен акт, би означавало да се ограничи правото на защита на оспорващия, което очевидно не е идеята на законодателя. В тази връзка се е позовал на решение по дело С-57/2015 на СЕС. С обжалвания ревизионен акт е определено задължение в размер на 9 437 590.65 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение е пряка функция на незаконосъобразния и недоказан административен акт. Неоснователно е според АССГ възражението за прекомерност на претендираните разноски с оглед материалния интерес и засягането на интересите на ревизираното лице с този акт. Основателно е и искането за присъждане на лихва за забава в размер на 38 043.94 лв. Решението е правилно. Решаващият съд е обосновал подробни и верни правни изводи, които се споделят от настоящият съдебен състав, посочил е аргументи относно основателността на исковите претенции и правилно е определил и размерът на обезвредата за претендираните имуществени вреди. Отговорността на държавата за вреди се ангажира когато те са пряка и непросредствена последица от издаването на незаконосъобразен административен акт. Неоснователно е възражението направено от касатора, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното административно производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и че липсва търсената причинно-следствена връзка. Производството по оспорване на ревизионния акт се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Резултатът от това оспорване е отменен ревизионен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. В Глава осемнадесета на ДОПК „Обжалване на ревизионния акт по административен ред“, в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 – чл. 155, няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в ревизионното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. В този смисъл, както правилно е приел и първоинстанционният съд, за страната в оспорването на ревизионния акт по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно която Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. За ищеца не е наличен друг път да потърси възстановяване на разходите произтичащи непосредствено от постановяването на незаконосъобразния административен акт и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издадения ревизионен акт по административен ред пред горестоящия орган, освен този по ЗОДОВ. Независимо че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Дружеството не би заплатило адвокатско възнаграждение и това нямаше да представлява вреда, ако не бе издаден незаконосъобразният РА. Налице е намаление на имуществото на дружеството, равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са последица от вредоносния резултат - явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат. По принцип правилно се поддържа в касационната жалба, че договорът за правна помощ и съдействие е сключен между страни които са равнопоставени и имат свободна воля да договарят, но ползването на правна помощ се е наложило поради издадения ревизионен акт и установените с него задължения. Ревизираното лице във връзка с този акт е потърсило правна помощ, за да може адекватно да защити интересите си и да аргументира подадените жалби в хода на ревизионното производство. Необосновано е твърдението на касатора че плащането на адвокатското възнаграждение не е зависело от отменения ревизионен акт. Договорът предхожда издаването на акта, тъй като ревизионния акт финализира една процедура, която в конкретния случай е продължила от връчването на ЗВР на 29.12.2022 г. до влизане в сила на отменителното решение на директора на дирекция ОДОП гр.София повече от една година. В хода на това производство са представяни документи, давани са обяснения, извършвани са проверки на трети лица, които са участвали в сделки и т.н. Правната помощ е била необходима и при всички тези предприети административно процесуални действия, които предхождат издаването на ревизионния акт. Съгласно чл.117, ал.5 ДОПК ревизираното лице може да подаде възражение срещу ревизионния доклад, да даде обяснения, всичко това налага адекватно процесуално поведение, поради което сключването на договор преди издаването на акта е логично и не следва да се тълкува във вреда на ищеца. Напротив, ако договорът бе сключен след издаване на ревизионния акт, то тогава би имало съмнения относно необходимостта от предоставената правно съдействие, което би се изразило в подаване на жалба. На следващо място, настоящата инстанция намира уговорения размер на адвокатско възнаграждение за обоснован и справедлив, което означава, че е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и обезщетението в този размер обезщетява страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства която и да е от страните в производството. С Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на Съда на ЕС е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се съобразят предмета на спора, неговата цена, труда и разноските, които трябва да понесе загубилата страна, следва да бъдат пропорционални. С оглед изложеното съдът не установява направените разноски да са непропорционални/несъразмерни предвид материалния интерес на спора, фактическата и правната сложност и обема на оказаната адвокатска защита. Касаторът сочи касационни основания, които са в противоречие с решение № 6 от 5.06.2025 г. на Конституционния съд на РБългария по к. д. № 28/2024 г., според което не може да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение. Такова разбиране би било в противоречие на чл. 7 от Конституцията на Република България и на принципите на правовата държава. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от основния закон, където е регламентирано, че всеки гражданин може да се явява в държавните учреждения със защитник. Ангажирането на адвокат е нормална и обоснована грижа за защита правата и/или законните интереси на едно лице, което няма юридическо образование, когато те са нарушени или застрашени. Правилна е и преценката относно началния момент от който се дължи лихва за забава. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС ОСГК по тълк. дело № 3 от 2004 г. при незаконосъобразни административни актове началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е моментът на влизане в сила на решението, с което е отменен съответния незаконосъобразен административен акт. Лихвата в този случай се дължи от датата на тази отмяна. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за имуществена обезвреда е съобразено и с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. При определяне размера на обезщетението, според договорения размер на адвокатското възнаграждение е съобразена фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че този размер отговаря на обема на осъществената от адв. Тодоров процесуална защита и съдействие в административното производство по оспорване на ревизионния акт. Касае за защита във връзка със сложни материални правоотношения, с голям обем доказателствен материал и висок имуществен интерес. Определяйки присъдения размер на обезщетенията, съдът се е мотивирал, като е съобразил правилно всички тези обстоятелства. Няма основание за изменение на присъдения от съда размер на обезщетението.Възнаграждението е определено в минимален размер, като Наредба №1/2004 г. е послужила само за ориентир, който с оглед материалния интерес да послужи за критерии при определяне на възнаграждението. Неоснователно е и позоваването на решение постановено по адм.д.№4197/2021 г. по описа на ВАС, с което е отхвърлен иска за присъждане на имуществени вреди настъпили във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение. Според установената по това дело фактическа обстановка, се касае за плащане, което не е извършено от ищеца, а от трети лица и е направен извод, че причинената вреда не е пряка и непосредствена. В настоящия случай плащането изхожда от „Рестейил“ ЕООД и за това по делото са представени доказателства, както и не е налице спор между страните. Установено е, че е извършено плащане в определен размер и то е от името и за сметката на дружеството, което претендира възстановяване на тези вреди. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно,следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски, така както са претендирани в размер на 8 400 евро. Заплатената сума за разноски не е прекомерна, с оглед материалния интерес по делото. Представени са доказателства, че същата е платена, поради което и следва да бъде присъдена.