Решение № 2526 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 581/2026 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на "ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ" ЕООД, с ЕИК 201211568, със седалище в гр. София, [жк], [улица], [адрес], представлявано от управителя - С. С. Л., чрез адвокат П. А. Василев, срещу Решение № 34570/22.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7070/2025 г. по описа на Административен съд – София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Решение № МДР-СД-01-79/01.10.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на "Програма за морско дело и рибарство" (ПМДР) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10 % върху сертифицираните разходи по засегнатия Договор № BG14MFOP001-2.011-0010-C01-3/01.10.2020 г., сключен с изпълнител - "ОМНИКАР АУТО", на стойност 50 514,17 лева без ДДС, от които 25 201,52 лева безвъзмездна финансова помощ. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не е допуснато соченото в акта нарушение на чл. 51, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Оспорва извода на първостепенния съд за наличие на нередност с аргумент, че на участниците в процедурата е дадена възможност за представяне на оферта за лекотоварен електрически автомобил с еквивалентни на поставените технически изисквания, която да съдържа предложение със сходни характеристики. Противопоставя се на възприетото от съда разбиране, че в техническото предложение формално е предвидена възможност за представяне на еквивалент, разбирана като равностойност, изискваща от оферентите да предложат автомобили със същите абсолютни стойности. Излага аргументи, че с думата "еквивалент", освен равностойно се означава и нещо, което напълно може да замени друго и има същата стойност, значимост или функция. В тази връзка сочи, че макар представените по делото оферти на други дилъри на автомобили да са от 2024 г., чрез тях се демонстрира възможността за подаване на предложение, което да замени напълно заложените технически параметри, без съществени различия в автомобилите, като тези оферти показват, че констатираното от административния орган ограничение не е налице. Поддържа становище за недоказаност на твърденията на административния орган, че поставените технически изисквания са насочени към конкретен електрически лекотоварен автомобил и препятстват възможността други участници да подадат предложения. В допълнение твърди, че заложените параметри са обусловени от нуждите на проекта, обективно са необходими за изпълнението му и не ограничават необосновано конкуренцията. Развити са съображения за недоказано наличие на негативен ефект върху бюджета на Европейския съюз (ЕС), което е задължителен елемент от понятието за "нередност", т.к. чрез твърдяното от административни орган нарушение не е нанесена нито реална вреда, нито е създадена предпоставка за нанасянето на такава. Наред с това, излага доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването на атакувания съдебен акт. Намира, че съдът не е разгледал всички възражения на жалбоподателя в първоинстанционното производство. На последно място се сочи, че документацията за провеждане на процедурата е била обекта на неколкократен контрол без да са констатирани нарушения, поради което решението за определяне на финансова корекция е издадено в противоречие с принципите на последователност и предвидимост, заложени в чл. 13 АПК, още повече, че процедурата не е обжалвана, което показва, че заинтересованите лица са възприели като законосъобразни изискванията към участниците. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспореното решение на ръководителя на УО на ПМДР 2014 - 2020 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на "Програма за морско дело и рибарство" 2014 - 2020 г., представляван от старши юрисконсулт Г. Василева, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ" ЕООД срещу Решение № МДР-СД-01-79/01.10.2024 г. на ръководителя на УО на ПМДР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10 % върху сертифицираните разходи по засегнатия Договор № BG14MFOP001-2.011-0010-C01-3/01.10.2020 г., сключен с изпълнител - "ОМНИКАР АУТО", на стойност 50 514,17 лв. без ДДС, от които 25 201,52 лв. безвъзмездна финансова помощ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ" ЕООД е бенефициер по сключен с ръководителя на УО на ПМДР 2014 - 2020 г. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № МДР-ИП-01-37/16.07.2020 г., за изпълнение на проект с № BG14MFOP001-2.011-0010 "Иновативна ферма за култивирана черноморска мида Mytilus galloprovincialis "Полиси Фарм" по полезен модел с рег. № 2941 U1" по процедура за подбор на проекти № BG14MFOP001-2.011 "Продуктивни инвестиции в аквакултурите". За разходване на средствата по така сключения договор "ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ" ЕООД е провела процедура за избор на изпълнител с публична покана по реда на Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обн., ДВ, бр. 52 от 8.07.2016 г., в сила от 8.07.2016 г. (ПМС № 160/2016 г./Постановлението) с предмет: "Електрически лекотоварен автомобил (макси) С 1+1 места - FL22PAZGE – версия". Процедурата за избор на изпълнител е била предмет на последващ административен контрол, при който е констатирано, че в утвърдената от възложителя Техническа спецификация са поставени изисквания по категории както следва: "Технически характеристики Двигател: максимална мощност 60 к.с.- 44 kW; максимален въртящ момент 225 Nm; максимална скорост 130 km/h;. Батерия: литиево – йонна с капацитет 33 kW/h; време за зареждане на батерията - 17h – стандартен ШУКО 230V, или 6 часа със станция Wallbox;. Багажник – обем – 3-3.5 куб.м.; полезно тегло - 650 кг." Отбелязано е, че "За всяко посочване на стандарт, спецификация, техническа оценка, техническо одобрение или технически еталон, в изискванията на Възложителя за доставката, следва да се разбира "и/или еквивалентно/и"" Проверяващите са формулирали извод, че поставените технически изисквания са с конкретни параметри и по този начин е ограничена възможността за предложение от страна на заинтересованите икономически оператори да предложат лекотоварни електрически автомобили с други характеристики, различни от фиксираните. Поставено по този начин изискването насочва потенциалните кандидати към конкретен модел и марка в противоречие с разпоредбите на чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Мотивиран е извод за допуснато нарушение, което съставлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ и нередност по т. 11, б. "а" Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, Ръководителят на УО по ПМДР 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и опровергавайки противостоящите им доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вмененото нарушение е определил финансова корекция за осъществената нередност в размер на 10% от сертифицираните разходи по засегнатия договор. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 11, б. "а" Приложение № 1 към Наредбата. Приел е, че поставените от възложителя технически изисквания са конкретни, а възможността за представяне на оферта за автомобил с еквивалентни характеристики е формална, т.к. заложените спецификации са с абсолютна стойност, която не позволява отклонения. Формулирал е извод, че зададените параметри с фиксираните стойности в поканата, насочват към конкретен модел лекотоварен електрически автомобил и по този начин необосновано се препятства участието на други лица в процедурата. По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на "ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ" ЕООД против атакуваното волеизявление на ръководителя на УО на ПМДР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на законоустановената форма, приложимата процедура и цел, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. По делото е безспорно установено, че получателят на предоставената по процесния проект БФП – "ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ" ЕООД, е провел процедура за избор на изпълнител с публикуване на публична покана по реда на чл. 50 и сл. ЗУСЕФСУ. При съобразяване с правилата на чл. 5 и сл. от Закона за обществените поръчки (ЗОП) относно категориите лица, които законът квалифицира като "възложители", за бенефициера по настоящия правен спор е приложимо правилото на чл. 49, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ. По силата на последното и в контекста на изложеното, приложимата нормативна рамка на възникналите правоотношения по възлагането на процесната обществена поръчка се съдържа в Глава четвърта ЗУСЕФСУ и приетото на основание чл. 54 с.з. - ПМС № 160/2016 г. Процедурите по избор на изпълнител, регламентирани в Глава четвърта ЗУСЕФСУ и ПМС № 160/2016, са способ за задоволяване потребностите на бенефициерите на БФП, които не са възложители по смисъла на ЗОП. В това производство бенефициерът има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят предмета на договора, използвайки за целта подходящи критерии за подбор и поставяйки относими условия към изпълнението, гарантиращи неговото качество. Границата на тази оперативна самостоятелност е очертана в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ, по силата на която изпълнителят се определя след провеждане на процедура за избор с публична покана и при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Функция от това общо правило е забраната по чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ за включване в поканата на условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата, както и информация, която насочва към конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент или друго подобно, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или продукти, а когато предвид спецификата на предмета това е обективно невъзможно, след посочването им следва се добавят думите "или еквивалентно". В този смисъл и в контекста на изложените в атакувания административен акт констатации, преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция, чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, е обусловена от проверка доколко бенефициерът в качеството си на субект, провеждащ производството по избор на изпълнител по реда на Глава четвърта ЗУСЕФСУ, при въвеждане на изискванията спрямо техническите предложения, е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с императивната разпоредба на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, съответно е спазил принципите, визирани в чл. 50, ал. 1 с.з. Техническото предложение е част от офертата, чрез която участниците заявяват желанието си за участие в процедурата по възлагане на етап подаване на оферти, в който смисъл е предписанието на чл. 5, ал. 1, т. 2 ПМС № 160/2016. Съдържанието на техническите предложения следва да съответства на изискванията на възложителя, каквито последният може да включи както в публичната покана, така и в техническата спецификация, ако наличието й е изрично предвидено в процедурата. В последния случай условията, посочени в техническата спецификация, възприемани от закона като част от публичната покана (Арг.: чл. 51, ал. 2 ЗУСЕФСУ), отново ще бъдат подчинени на правилата, относими към последната, сред които са и цитираните в оспореното решение на ръководителя на УО на ПМДР 2014 - 2020 г. - Сравн: чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ. От особена важност е изискванията, заложени в техническите предложения да бъдат формулирани по начин, който да не води до пряко или косвено насочване към конкретен модел или производител. В своята последователна практика Съдът на Европейския съюз приема, че възложителят няма право да определя техническите изисквания по начин, който макар и без изрично посочване на марка или модел да води до предпочитание или до обективно съответствие само с продукт на конкретен производител (Виж: решения по дела С-45/87 и С-243/89). Също така е прието, че формалното добавяне на израза "или еквивалент" не е достатъчно, ако заложените изисквания не допускат реална възможност за предлагане и доказване на еквивалентност (Виж: решения по дела С-59/00, С-368/10 и С-431/17). По делото не се спори, че в Техническата спецификация възложителят е поставил конкретни изисквания за техническите характеристики на предмета на доставка – лекотоварен електрически автомобил. Заложените условия – в частност мощност на двигателя, капацитет на батерията и обем на багажника – разгледани в тяхната съвкупност насочват към конкретен модел автомобил, който е предложен от избрания за изпълнител участник. Представените по делото оферти на други дилъри на автомобили се отнасят до превозни средства, които не отговарят напълно на постановените от бенефициера технически параметри, т.к. са заложени с абсолютни стойности, изразени в конкретни числови величини. Изключение е налице единствено досежно капацитета на багажника, но той не може да бъде разглеждан самостоятелно, доколкото представлява част от конфигурация, която следва да бъде съобразена с всички предвидени изисквания. Бенефициерът не е формулирал техническите параметри под формата на допустими диапазони, което предполага, че всяко отклонение би довело до несъответствие с техническата спецификация. Аргументите на касатора, че няма подадена оферта, която да е отхвърлена не са съответни на установената фактическа обстановка по делото, доколкото в процедурата е участвал един кандидат. На следващо място, необходимо е да се отбележи, че макар формално в документацията да е предвидена възможност за предлагане на еквивалент, то тя на практика е неизпълнима, доколкото зададените абсолютни параметри не допускат функционално равностойни решения с различни технически характеристики. При тези обстоятелства техническата спецификация, макар и без изрично посочване на марка или модел, води до ограничаване на конкуренцията чрез прикрито насочване към конкретен производител, в противоречие с правилата на чл. 51, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Обратен извод не следва от осъществения предварителен контрол, т.к. същият не изключва правомощието на УО за последваща проверка и провеждане на производство от вида на процесното. Установяване на нередност във връзка с възлагане на поръчката, избор на изпълнител, сключване и изпълнение на договора, е възможно във всеки един етап от развитието на правоотношението, включително във фазата на приключило изпълнение на процедурата по избор на изпълнител. Относима е и правната квалификация по т. 11, б. "а" Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата – "Използване на: – основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или – условия за изпълнение на поръчката, или – технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците.". Предвид установеното нарушение на чл. 51, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ следва да се обсъди и третият елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент (ЕС) № 1303/2013, а именно - вредата. Еднопосочна е практиката на Върховния административен съд и на СЕС, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент 2988/1995, Регламент 1083/2006, както и други секторни регламенти (вж. например: решение Ireland v Commission, С-199/03, EU:C:2005:548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU:C:2011:867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU:C:2015:660, т. 24; както и решение Wrocуaw, EU:C:2016:562, т. 44). Доколкото не може да се изключи възможността допуснатото нарушение да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Т.к. естеството на нарушението не позволява да се определи точното му финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. Правилно е определена и основата за финансовата корекция, формирана спрямо стойността на сертифицираните разходи, представляващи БФП по засегнатия договор. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява и обосновано. Оплакването на касатора за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения за съдопроизводствените правила, също е неоснователно. Съдът е изследвал всички спорни въпроси и се е произнесъл по предмета на делото в обхвата по чл. 168 АПК. Поради липсата на други изложени във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК доводи и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на "ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ" ЕООД против оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, "ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Министерството на земеделието и храните – структурата, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт, разноски в размер от 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), съставляващи евровата равностойност на 200 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение