Определение № 10849 от 30.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10696/2026 г.

Образувано е по частна жалба подадена от ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 (ПРЧР) срещу Определение №26697 от 02.07.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 5323/2026 г. С определението съдът е отменил Решение №BG05SFPR002-1.005-0005/39 от 17.04.2026 г. на ръководителя на УО на ПРЧР, с което е спряно производството по верификация на разходи по Искане за плащане №3 от 02.03.2025 г. и е изпратил преписката на административния орган за решаване на искането по същество. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение e неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е съобразено с приложимия материален закон и е необосновано. Сочи, че неправилно съдът се е произнесъл в закрито заседание в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК. Излага, че предмет на обжалване е решение на ръководителя на ПРЧР с което е спряно производството по верификация на разходи. Счита, че за да е приложим редът по чл. 197 и сл. АПК следва да е налице изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, каквото в настоящия случай не е налице. Счита, че определението е постановено в нарушение на материалния закон, като излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – Сдружение „Съюз за стопанска инициатива“ изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения изложени в депозирано по делото становище. Към становището е приложен списък с разноски, но от ответника не е направено искане за присъждането на такива в настоящото производство. Върховният административен съд, Седмо отделение, като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба, намира същата за недопустима, предвид следните съображения: С обжалваното определение АССГ, в производство по реда на чл. 197 – чл. 202 АПК, е отменил Решение №BG05SFPR002-1.005-0005/39 от 17.04.2026 г. на ръководителя на УО на ПРЧР, с което е спряно производството по верификация на разходи по Искане за плащане №3 от 02.03.2025 г. и е изпратил преписката на административния орган за решаване на искането по същество. Неоснователно е възражението в частната жалба, че АССГ неправилно се е произнесъл в производство по реда на чл. 197 – чл. 202 АПК. Разпоредбата на чл. 54, ал. 5 АПК изрично регламентира, че актът за спиране на производството, какъвто е бил оспорен пред АССГ, може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV (чл. 197 и сл. от АПК). Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 - 201 АПК може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. Безспорно, съгласно чл. 15, ал. 1 АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само на фазата на съдебното, не и на фазата на административното производство. На фазата на административното производство административният орган е решаващ, овластен от закона орган да издаде определен административен акт, съгласно чл. 21, ал. 1 АПК. Поради това той, с оглед на чл. 200, ал. 2 АПК, не е носител на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че ръководителят на ПРЧР не е легитимиран да оспорва определението на АССГ. Частната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производството следва да бъде прекратено. Тъй като от страна на Сдружение „Съюз за стопанска инициатива“ не е направено искане за присъждане на разноски, а съдът се произнася само след надлежно сезиране, разноски на ответника не следва да бъдат присъждани. Предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,