Определение № 9263 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9472/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Н., родена на [дата]. в гр. Сърбац, Р. Босна и Херцеговина, чрез процесуален представител срещу Определение № 1046 от 30.07.2025г., постановено по адм. дело № 770/2025г. по описа на Административен съд София област. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на оспореното определение и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – Министърът на правосъдието, не изразява становище по нея. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, засягащ правната сфера на частния жалбоподател, посредством преграждане хода на съдебното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София област се е произнесъл по искане на Б. Н. за възстановяване на срока за обжалване пред Административен съд – София област на мълчалив отказ на Министъра на правосъдието да отправи предложение за издаване на указ по нейно заявление, образувано в преписка № 18656/2023г. за придобиване на българско гражданство. Счел е, че липсват доказани обективни причини, които да са препятствали жалбоподателката своевременно да оспори пред съд формирания мълчалив отказ. Не е приел аргументът, че съобщението на сайта на Министерството на правосъдието, че преписката е в съгласувателна процедура представлява действие на администрацията, което е въвело в заблуждение заявителя. При този правен извод съдебния състав е оставил без уважение искането за възстановяване на срока за обжалване на мълчаливия отказ. По тази причина е възприел жалбата като просрочена и е оставил същата без разглеждане, като недопустима, прекратявайки производството по делото. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда както за допустимост, така и за неоснователност на молбата за възстановяване на срока. За да отхвърли искането, административният съд е съобразил, че Б. Н. е подала молбата си за кандидатстване за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ – като лице от български произход, на 28.09.2023 г. чрез Посолството на Република България в Берн, като поради нередовности в заявлението, срокът по чл.35, ал.1, т.2 ЗБГ за отправяне на предложение от страна на Министъра на правосъдието за издаване на указа по чл. 34 от същия закон, е започнал да тече на 06.03.2024г., когато след отстраняване на констатирани нередовности от администрацията на Министерството на правосъдието е дадено становище, че молбата е редовна. Правилно е било съобразено от страна на първоинстанционният съд, че в този случай 9-месечният срок за отправяне на предложение за издаване на указ е изтекъл на 06.12.2024г., като след тази дата в правната действителност е налице формиран мълчалив отказ. Съгласно чл. 35, ал. 5 ЗБГ непроизнасянето на министъра на правосъдието в посочения срок подлежи на обжалване пред Административния съд - София област по реда на АПК. Затова възражението на частния жалбоподател, че не се касае за действителен мълчалив отказ е ирелевантно, предвид приложимостта на същия процесуален ред за атакуване на процесното правнорелевантно бездействие. В тази връзка АССО правилно е изчислил, че срокът за оспорването му по чл.149, ал.2 АПК, в тогава действалата редакция, е с продължителност един месец и е изтекъл на 07.01.2025г. При тези изводи, които не се оспорват от страна на жалбоподателя, същият е изложил аргументи за възстановяване на срока му за оспорване на формираното бездействие, а именно отразяване на страницата на Министерството на правосъдието, че преписката е в процедура по задължително съгласуване, което я е въвело в заблуждение. Предвид изложеното лицето е обяснило, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее – по независещи от нея причини, а същите представляват и действия на администрацията, които са я въвели в заблуждение. Аргументите не са били възприети от страна на първоинстанционния съд като попадащи в хипотезите на чл.161, ал.1 АПК. Изводите на съда са правилни и обосновани. Фактическият състав на чл. 161, ал. 1 от АПК, предвижда като условие за възстановяване на пропуснатия срок за извършване на определено процесуално действие, наличието на особени непредвидени обстоятелства. При тълкуване на нормата, като такива се разбират обстоятелствата, при които страната е положила дължимата грижа, но не е извършила действията или не е могла да преодолее действията, възпрепятствали вмененото й задължение в срок. В разглеждания случай тази хипотеза на закона не се установява. Правилни са изводите на административния съд за недоказаност на наличието на непредвидими обстоятелства. Доказателствената тежест за наличието им е на жалбоподателя. Въз основа само на твърдения за въвеждане в заблуждение, поради отразения на сайта на Министерството съгласувателен статус на преписката не може да се възприеме наличие на особено обстоятелство, тъй като срокът за отправяне на предложението за указ е нормативноустановен в разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2 ЗБГ и не подлежи на изменение, вследствие отразения статус. Същата е следвала да познава същия и следи за изтичането му, ирелевантно в каква фаза се намира производството по разглеждане на административната преписка. От установено става ясно, че неполагането на дължимите усилия за проактивно участие в административното производство, а не непредвидимия или заблуждаващ характер на сочените обстоятелства са станали причина за пропуснатия срок за обжалване. Наред с това, изложените твърдения за объркващия статус не се подкрепят с никакви доказателства, като екранни справки например, за да бъде подложено твърдението на частния жалбоподател на проверка. Като не е представила такива, тя е допуснала нарушение и на изискването на чл.161, ал.2 АПК в искането за възстановяване на срока да се посочат всички доказателства, установяващи основанията по ал. 1 на същата разпоредба. Към жалбата липсват посочени такива, от които да е възможно да бъде направен извод, че посоченият статус на преписката е бил неверен, касателно периода след изтичане на срока по чл.35, ал.1, т.2 ЗБГ, за да се възприеме като поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. По изложените съображения в случая не са изпълнени изискванията на чл. 161, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК - не са представени безспорни доказателства за настъпили особени непредвидени и непреодолими обстоятелства или за действия на администрацията, въвели частния жалбоподател в заблуждение. При така установеното, правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на Б. Н. да й бъде възстановен срока за обжалване, а самата просрочена жалба е оставил обосновано без разглеждане, като е прекратил производството по делото, поради което настоящата инстанция като споделя мотивите на административния съд в тази връзка, намира обжалваният акт за правилен и като такъв го оставя в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение