Определение № 11725 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8940/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Б. Д., Е. Д. Д., А. М. Д. и Б. М. Д., чрез адв. Кацарски като процесуален представител, против определение №1627 от 21.05.2024 г., постановено по адм. дело № 558/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Претендират разноски. От ответната страна – главният архитект на община Сандански не е постъпило възражение по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на М. Б. Д., Е. Д. Д., А. М. Д. и Б. М. Д. срещу Разрешение за строеж № 130/ 15.10.2021 год. издадено от Главния архитект на Сандански, за строеж на: Улица с о.т.1082а до о.т.1073/ ПИ с 65334.102.116 по кадастралната карта и кадастралния регистър (ККиКР) на гр. Сандански, който имот представлява публична общинска собственост с НТП „За второстепенна улица“, м. „Н. Таши“, землище на гр. Сандански, строеж IV категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „а“ ЗУТ и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/30.07.2003 година на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за номенклатурата на видовете строежи. С обжалваното определение съдът е отменил протоколно определение от 01.04.2024 г., в частта, с която е даден ход на делото по същество, оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателите нямат правен интерес да оспорят издаденото разрешение за строеж, тъй като не попадат в кръга на заинтересуваните лица съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 Закона за устройство на територията (ЗУТ). Приел е също, че жалбоподателите не притежават качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, нито въвеждат твърдения за собственически или ограничени вещни права върху имота, обхванат от оспореното разрешение за строеж. Изложил е съображения, че се касае за нов строеж, предвиден за изпълнение изцяло в имот с идентификатор 65334.102.116, в който жалбоподателите не притежават собственост или вещни права. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж. В случая не намира приложение общата разпоредба на чл. 147 АПК. С правен интерес да обжалват акт от категорията на процесния разполагат само пряко засегнатите от него правни субекти, като в хипотезата на издадено разрешение за нов строеж това са лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. От допуснатите и приети две съдебно-технически експертизи е установено, че проектът за изграждане на улица е с обща дължина 286 м., в терен с голяма денивелация (30 м. от единия край на улицата до другия) и се разполага изцяло в имот с 65334.102.116 по КК и КР на гр. Сандански, представляващ публична общинска собственост с НТП „За второстепенна улица“. Правилен е изводът на съда, че в процесния случай разрешението за строеж се обявява по реда на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и същото е съобщено на заинтересованите лица, а именно възложителя и собственика на имота – община Сандански. Частните жалбоподатели не установяват качеството си на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради което законосъобразно първоинстанционният съд приема, че за тях липсва правен интерес от оспорване на акта. Доводите на частните жалбоподатели, че притежават сервитутни права върху ПИ 65334.102.854, 65334.102.856 и 65334.102.857 не аргументират легитимация за оспорване на административния акт. От допуснатите по делото съдебно технически експертизи безспорно е установено, че процесния строеж не се реализира върху сервитута на жалбоподателите, а е разположен изцяло в имот с 65334.102.116 по КК по КР на гр. Сандански, който имот представлява публична общинска собственост. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на частните жалбоподатели не следва да бъде уважена, а ответникът не е заявил искане за присъждане на такива. По изложените съображения и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,