Решение № 529 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7033/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" (ОПОС), подадена чрез пълномощник, против решение № 733/ 08.05.2025 г. по адм.д. № 122/2025 г. на Административен съд - Шумен, с което съдът е отхвърлил предявения от ръководителя на УО иск за обявяване нищожност на решение № 12712/ 22.11.2024 г., постановено по адм. д. № 6825/2024 г. на Върховния административен съд. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не обсъдил по същество основното твърдение в жалбата, а именно, че съдебното решение е неразбираемо и неговият смисъл не може да се извлече дори при тълкуване, тъй като мотивите му са неясни. Сочи, че за проверката на това твърдение съдът е следвало да подложи на собствен анализ административния акт, предмет на приключилото с решението на ВАС съдебно производство. Навежда довод за изложени от съда бланкетни мотиви по наведените от ищеца конкретни твърдения за нищожност. Касаторът излага и подробни съображения защо твърди, че атакуваното съдебно решение е абсолютно неясно, като прави анализ и сравнение между него и административния акт, предмет на извършената съдебна проверка за законосъобразност. Моли обжалваното решение да бъде отменено с произнасяне по съществото на спора, при което предявеният иск бъде уважен. Претендира разноските по делото. Ответникът Община Шумен, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е сезиран с искане за прогласяване нищожността на решение № 12712/22.11.2024 г. по адм.д. № 6825/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 333/ 12.03.2024 г. по адм.д. № 337 /2023 г. на Административен съд - Шумен. С последното съдът е програсил нищожност на издадено от ръководителя на УО на ОПОС решение от 05.07.2018 г. за отказ от верификация във връзка с постъпило от Община Шумен искане за окончателно плащане по проект „Интегриран воден цикъл на град Шумен - II етап - втора фаза“. Административният съд - Шумен, за да се произнесе, е съобразил, че претендираната нищожност на съдебното решение предполага опорочаване на правораздавателния акт до степен на невъзможност да породи предвидените от закона последици като такъв. Съдът е посочил, че конкретно наведените от ищеца доводи са неотносими към валидността на постановения съдебен акт. Всички възражения и оплаквания по същество касаят проверката за правилност на решението, която е различна по обем и съдържание от преценката за неговата нищожност. Поради това е приел, че анализът на доказателствата е в компетентността на съда, разглеждащ спора по същество. Допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила опорочават съдебното решение, но не до степен на неговата нищожност. Те са основание за отмяна на решението като незаконосъобразно в случаите на допустим инстанционен контрол. Съдът е приел също, че наведените от ищеца конкретни твърдения за неяснота и нелогичност на изложените мотиви в решението на ВАС сочат на оплаквания за нарушение на материалния закон, които подлежат на проверка за законосъобразност, поради което не ги е подложил на обсъждане. Първоинстанционният съд е формирал извод, че нищожността на съдебните решения е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Липса на волеизявление има, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Като е подложил на проверка наличието/липсата на всяко едно от основанията за нищожност на атакуваното съдебно решение, съдът е приел, че същите не са изпълнени, поради което решение № 12712/ 22.11.2024 г., постановено по адм. д. № 6825/ 2024 г. на Върховния административен съд, е валиден съдебен акт. Според съда доводите на ищеца по същество касаят проверка на правилността на решението на съда, респ. твърдения за законосъобразност на административиня акт, предмет на проведеното съдебно производство, поради което ги е приел за неотносими към спора. Така мотивиран, Административният съд - Шумен е отхвърлил предявения от ръководителя на УО на ОПОС иск с правно основание чл. 128а АПК. Решението е правилно. Предметът на правния спор пред първоинстанционния съд е предявения иск за обявяване на нищожност на решение № 12712/ 22.11.2024 г., постановено по адм. д. № 6825/2024 г. на Върховния административен съд, а на настоящото производство - проверката на правилността на изводите на този съд относно основателността на искането, респ. валидността на съдебния акт на ВАС, чиято нищожност се търси. Решението на Върховния административен съд, предмет на предявения иск, е окончателно - чл. 223 АПК. То не подлежи на последващ контрол за допустимост и правилност на основание чл. 209, т. 2 и 3 АПК, тъй като инстанционният съдебен контрол е изчерпан. Искът по чл. 128а, ал. 1 АПК за обявяване на нищожност е самостоятелно средство за защита против съдебни актове извън редовната инстанционна проверка по пътя на обжалването. Правилно първоинстанционния съд е определил предмета на спора и е посочил, че с искът по чл. 128а АПК пред административния съд се поставя единствено въпросът за валидността на съдебния акт. Съдът е извършил проверка за валидност на всички основания, приети в теорията и съдебната практика по отношение установяване валидността на съдебния акт. Безспорно валидно е онова съдебно решение, което е издадено от съд, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт, издадено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил. В случая, макар и да не са наведени от ищеца оплаквания в тази насока, съдът служебно е бил длъжен и е подложил на проверка компетентността на съда, на съдебния състав и рамките на неговата правораздавателна власт, формата на акта съгласно чл. 172а, ал. 1 АПК, излагането на мотиви съобразно изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Установил е, че, решението е подписано от надлежно формиран съдебен състав, който е обявил делото за решаване в открито съдебно заседание, тоест, който е взел участие при постановяването му в съответствие с императивната норма на чл. 172а, ал. 3 АПК. Следователно не е налице нито един порок, обуславящ отпадане от правната действителност на разглеждания влязъл в сила съдебен акт. Правилен е изводът на съда, че за да доведе до нищожност, порокът на съдебното решение трябва да е толкова съществен по вид и тежест, че да изключи въобще пораждането на правни последици от съдебния акт. Съдебното решение изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение. В случая решението е постановено от законен състав, в надлежната форма, в пределите на правораздавателната власт на съда. Волята на мнозинството на съдебния състав, постановил решението на ВАС, е изразена ясно и последователно. Подробно са изложени фактически установявания и приети мотиви от правна страна относно формирания с диспозитива на съдебното решение краен извод за нищожност на оспорения административен акт на ръководителя на НО на ОПОС. Решението е подписано с особено мнение на съдия-докладчика, който също го е мотивирал. Ако за ищеца - касатор в проведеното производство по адм.д. № 6825/2024 г. на ВАС, е възникнала неяснота в мотивите на съда относно посочени конкретни суми и основания, е следвало да поиска тълкуване пред съда, постановил касационното решение. Останалите доводи, изложени в касационната жалба, преповтарят доводите на ръководителя на УО на ОПОС, поддържани и пред Административния съд - Шумен. Съдът правилно е приел същите за неотносими към предмета на спора. Както пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба ръководителят на УО подробно излага твърденията си по съществото на спора, приключил пред ВАС с влязлото в сила решение, чиято нищожност се търси, а именно защо смята, че атакуваният административен акт не е неясен и неразбираем, сумите в него са посочени точно и надлежно мотивирани. По същество тези твърдения касаят проверката за правилност на влязлото в сила съдебно решение на ВАС и са неотносими към извършената в настоящото производство от АС - Шумен проверка за неговата валидност. Първоинстанционният съд, при изпълнението на посочените изисквания, утвърдени от теорията и съдебната практика и обсъдени в решението на административния съд, е достигнал до правилен извод за валидност на решение № 12712/ 22.11.2024 г., постановено по адм. д. № 6825/2024 г. на Върховния административен съд. Искът за нищожност не е средство за преодоляване на необжалваемостта на съдебните актове с възможност за оспорването им на касационните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, която би накърнила признатия от чл. 229, ал. 2 АПК стабилитет на акта. Неоснователно е касационното възражение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази насока твърдението на касатора е бланкетно, без наведени конкретни основания. Обжалваното решение е обосновано. Съдът в съответствие с предмета на спора пред него е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства, като е изложил фактическите и правните си констатации аргументирано и подробно. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадения от ръководителя на УО на ОПОС иск, Административинят съд - Шумен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник не претендира съдебни разноски. Воден от горното, Върховният административен съд