Определение № 211 от 16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 219/2009 г.

Производството е по реда на п.2, ал.9 ПЗР ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Б., Кр. Н. и Д. Л. от Плевен против определение № 69/27.01.2009 г. по ч.гр.д. № 44/2009 г. на Плевенски ОС, с което се оставя в сила определение от 27.02.2008 г. по ч.гр.д. № 867/2008 г. на Плевенски РС по реда на чл.242 и сл. ГПК-отм. за издаване на изп.лист на основание чл.237,б.”в” ГПК-отм. в полза на Б. ДСК ЕАД-София. Частната касационна жалба е недопустима. С обжалваното определение Плевенски ОС се е произнесъл като въззивна инстанция по реда на чл.244 ГПК-отм., което не прегражда развитие на исково производство по смисъла на чл.218,ал.1,б.”в” ГПК-отм. Както е прието с т.6 ТР 1/2001 на ОСГК, определенията по чл.213,б.”б” ГПК-отм. подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само когато са постановени за първи път от въззивен съд, но случаят не е такъв. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Касае се за инстанционен контрол, който се урежда изрично само от ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.