Решение № 104 от 17.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 708/2012 г.

Решение № 104 от 17.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 708/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 13 от 11.01.2013 г. по касационна жалба на В. К. А. и З. А. А. е допуснато касационно обжалване на решение от 10.01.2012 г. по гр. д. № 4193/2007 г. на СГС, в частта, с която е отменено решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 9528/2005 г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторите иск да се признае за установено по отношение на ответниците Н. Н. Д. и Ц. Н. С., че ищците са собственици на основание давностно владение на апартамент № 7, на първи етаж, находящ се в [населено място], на [улица] със застроена площ 95,21 кв. м., ведно с 3000/37150 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху парцел ХII-I от кв. 359 в м. "Буката" с площ 333 кв. м. В касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон - чл. 79 от ЗС и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Ответниците по касация Н. Н. Д. и Ц. Н. С. оспорват жалбата. Излагат съображения, че дори ищецът да е добросъвестен владелец, той не е могъл да придобие по давност апартамента, поради което молят решението да се остави в сила. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по два въпроса: Първият въпрос, по който е допуснато касационно обжалван на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е "от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, или от влизане в сила на решението по чл. 7 от ЗВСОНИ започва да тече придобивна давност". Констатирано е противоречие на въззивното решение с Р № 733/02.03.2010 г. по гр. д. № 2279/2008 г. на ВКС I гр. о., постановено по отменения ГПК и Р № 388 от 20.12.2012 г. по гр. д. № 234/2012 г. на I гр. о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК. С тези решения е прието, че докато трае производството по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ давност не тече, защото в този период ищците не могат да защитят правата си и да прекъснат придобивната давност. Този иск е специфичен, защото има за предмет прогласяване нищожността на гражданскоправни сделки, с които имотите по чл. 1, ал. 1 или чл. 2 ЗВСОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица, като цели да премахне пречката за реституция, предвидена в чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ - имота да не бъде в патримониума на трето лице, различно от държавата, общините, или еднолични дружества с държавно, респективно общинско имущество. Правото да се предяви този иск е ограничено с предвидения в чл. 7 ЗВСОНИ срок, за разлика от претендирането на нищожност по чл. 26 от ЗЗД, което не е ограничено със срок. Ищците по искове по чл. 7 от ЗВСОНИ се легитимират като собственици едва след постановяване на съдебното решение, с което иска им за прогласяване нищожност на придобивната сделка от държавата бъде уважен. Собствеността в този случай се счита възстановена от влизане на закона в сила, но отпадането на пречката за реституция - придобиването на имота от трети лица, става с влизане на решението в сила. Права, които все още не са възникнали не могат да се защитават с искове за собственост. Срещу този който не може да защити правото си не тече давност, защото тя по определение е бездействие, независещо от волята на притежаващия правото. Предявеният иск за собственост преди да е отпаднала пречката за реституция би бил преждевременно заведен със всички произтичащи от това последици, включително, при евентуално отхвърляне на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ понасяне отговорност за разноски /ТР № 1/1995 г. т. 2 и ТР № 1/2009 г. т. 3/ Втория въпрос по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е "допустимо ли е третото лице да придобие недвижим имот, собствеността върху който е възстановена по силата на чл. 1 от ЗВСОНИ след успешно преведен иск по чл. 7 от ЗВСОНИ с изтичане на кратката петгодишна давност". Констатирано е противоречие на въззивното решение с ТР № 10 от 05.12.2012 г. на ОСГК, С това решение се прие, че е допустимо придобиването на недвижим имот, собствеността върху който е възстановена по ЗСПЗЗ на основание петгодишен давностен срок, ако и заличения давностен срок на основание чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е бил петгодишен. ТР № 10/2012 г. се отнася за реституция по ЗСПЗЗ, но то може да бъде приложено и при възстановяване право на собственост с решение по чл. 7 от ЗВСОНИ, защото принципа на приложението на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ е същия. Особеното е това, че тълкувателното решение може да бъде приложено само по отношение на приобретатели по последващи сделки след прогласената за нищожна с решението по чл. 7 от ЗВСОНИ, защото съгласно ПП- 6-74 г. нищожна сделка не може да е основание за добросъвестно владение. Ако има последващи сделки след обявената за нищожна, те ще са разпореждане с чужд имот, а съдебната практика без противоречия приема, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, а е нетранслативна. Когато последващата сделка и решението, с което е уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ е сключена до 22.11.1997 г. е приложима кратката придобивна давност, която започва да тече от тази дата, на която влиза в сила чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Тази норма заличава изтеклата придобивна давност за имотите, за които се възстановява правото на собственост по ЗВСОНИ и по ЗСПЗЗ. Когато решението по чл. 7 от ЗВСОНИ е след тази дата също ще бъде приложима кратката придобивна давност за следващия "приобретател" по нетрансративната сделка, но давност ще започне да тече от влизане в сила на решението, с което е уважен иска по чл. 7 от ЗВСОНИ. По касационната жалба: По делото е установено следното: С н. а. № 137 от 17.07.1991 г. А. Г. А. и Я. Г. А. са продали срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си З. А. процесния апартамент. Срещу първите двама е предявен от наследодателя на ответниците по настоящото дело Н. Д. Д. иск по чл. 7 от ЗВСОНИ на 19.02.1993 г. Този иск е съединен с иск по чл. 108 от ЗС против З. А. Към момента на сделката тя е била в брак с ищеца по настоящия спор В. А., но той не е бил страна по иска по чл. 108 от ЗС по приключилото дело. С влязло в сила решение на 20.01.2005 г. е уважен иска по чл. 7 от ЗС, като е прогласена за нищожна сделката от 15.07.1963 г., с която родителите на касаторката А. и Я. А. са купили от държавата процесния апартамент. В. К. А. е предявил иск на 09.11.2005 г. да се признае, за установено по отношение на ответниците, че той е придобил по давност процесния апартамент, като добросъвестен владелец. В хода на въззивното производство е конституирана и съпругата му З. А., като необходим другар. Въззивната инстанция е приела, че на ищеца по настоящото дело е противопоставимо решението по чл. 7 от ЗВСОНИ, а нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ се отнася и за третите лица. Въззивният съд е приел, че след влизане в сила на тази норма тече винаги дългата давност, защото се заличава с обратна сила придобивното основание, а от влизането й в сила до предявяване на иска - 09.11.2005 г. не е изтекъл изискуемият се от закона 10-годишен срок за придобиване на собственост от обикновен владелец, поради което е отхвърлил иска. Законосъобразен и съобразен със задължителната съдебна практика /т. 2 и т. 3 от ТР № 1/2009 г./ е извода, че решението по чл. 7 от ЗВСОНИ е противопоставимо на третите лица - приобретатели от придобилите от държавата лица по обявената за нищожна сделка. Съобразно приетия отговор по първия поставен въпрос, докато е траел процесът по чл. 7 от ЗВСОНИ давност не е текла, защото претендиращите реституция ищци по чл. 7 от ЗВСОНИ не могат да защитят правата си от третите лица, т. е. не могат да прекъснат придобивната давност. Решението по чл. 7 от ЗВСОНИ е влязло в сила на 20.01.2005 г., а от тази дата до предявяване на иска - на 09.11.2005 г. не е изтекъл изискуемият се в чл. 70 ЗС петгодишен срок дори да се приеме, че ищецът и съпругата му са били добросъвестни владелци от 1991 г. В хода на производството ищците са оспорили иска. Изтеклата до 22.11.1997 г. давност е заличена на основание чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, а до влизане в сила на решението по чл. 7 от ЗВСОНИ давност срещу претендиращите реституция не е започнала да тече. Така към момента на предявяване на иска 09.11.20005 г. ищецът не е придобил правото на собственост върху процесния апартамент по давност, поради което предявеният иск е неоснователен. До този краен извод е стигнала и въззивната инстанция, поради което решението, с което иска е отхвърлен следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение