Определение № 60150 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3926/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на С. В. Ч., чрез адв. З.. Х. от АК – Б., против определение № 22 от 01.02.2021 год. по гр. д. № 2078/2020 год. на състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение. С него се оставя без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 122 от 08.10.2020 год. по същото дело в частта му за разноските. Според жалбоподателя изводите на съда за липса на прекомерност на присъдените в полза на ответната страна разноски са необосновани. Моли за отмяна на определението и уважаване на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответниците по жалбата В. А. П. и Е. Ф. П., чрез адв. Ат. Т. от АК – Б., я оспорват като неоснователна, като считат за правилни доводите за съответствие на присъденото адвокатско възнаграждение с осъществената защита, фактическата и правна сложност на делото. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения: С определение № 122 от 08.10.2020 год. по гр. д. № 2078/2020 год. състав на II г. о. на ВКС е оставил без разглеждане молбата на С. В. Ч. за отмяна на влязло в сила решение № 175 от 18.12.2019 год. по гр. д. № 4660/2018 год. на ВКС, I г. о. Същото е обжалвано пред друг състав на ВКС и е потвърдено с определение № 218 от 29.12.2020 год. по ч. гр. д. № 3640/ 2020 год., I г. о. С него е констатирано, че в частната жалба се съдържа молба по чл. 248 ГПК, поради което делото е върнато на доклад на състава, постановил определението по чл. 307, ал. 1 ГПК, за произнасяне по нея. За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС, II г. о., е приел за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, молбата на С. В. Ч. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК определение. Посочил е, че правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, или в производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Позовал се е на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, т. 3, в която е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. С оглед на това и като е съобразил конкретно реализираната от процесуалния представител на двамата ответници по молбата за отмяна защита в производството по чл. 307 ГПК, съдебният състав е мотивирал извод за неоснователност на възражението за прекомерност. Съгласно мотивите на определението, защитата е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност. В молбата за отмяна са релевирани множество доводи относно нейната допустимост и основателност и по всеки от тях в изготвения от пълномощника на ответниците отговор е взето подробно становище, поради което размерът на възнаграждението не следва да бъде намален. Така формираният извод се споделя от настоящия състав на ВКС, II г. о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Страните са свободни да договарят по-висок от минималния предвиден размер на възнаграждението, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 год. Последната урежда единствено минималния праг, под който не бива да бъдат договаряни възнаграждения и служи за ориентир на съда при преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК. В разглеждания случай процесуалният представител на ответниците по молбата за отмяна е изготвил подробен и задълбочено аргументиран отговор. Делото се отличава с голям обем доказателства и извършени процесуални действия. Предявеният иск е разгледан на три съдебни инстанции, след което молителят е потърсил защита и по реда на извънредното извънинстанционно производство по отмяна на влезли в сила решения. Последното е приключило неблагоприятно за молителя и в полза на страната, която не е станала повод за образуване на производството, се дължат сторените от нея разноски. Действителното заплащане на договореното възнаграждение е надлежно установено посредством представения договор за правна защита и съдействие от 15.07.2020 год. В него е отбелязано, че сумата е заплатена в брой, в която част договорът има значението на разписка за извършеното плащане. Обстоятелството, че се касае за неоценяем иск с правно основание чл. 109 ЗС само по себе си не обосновава намаляване на претендираното възнаграждение до минималния размер по Наредбата. В този смисъл, обжалваното определение е законосъобразно и съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното настоящият състав на ВКС, II г. о.,