Решение № 5459 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13349/2008 г.

Решение № 5459 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13349/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на зам. директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП и на ЕТ "Антъни - Атанас Атанасов" гр. Русе срещу решение № 1152 от 31.07.2008 г. по адм. дело № 2622/2007 г. на Административен съд - Варна, първо адм. отделение, II състав, съответно в частта, с която е изменен процесният РА и в частта, в която е отхвърлена жалбата. Зам. директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на решението в частта, с която е изменен процесния РА. Твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение. Касаторът - ЕТ "Антъни - Атанас Атанасов" гр. Русе обжалва решението в частта, в която е изменен РА № 1800524/17.09.2007 г., издаден от ТД на НАП гр. Русе, потвърден с Решение № 850/19.11.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП и е постановено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 6232, 60 лв., ведно с лихва в размер на 4 263, 37 лв. и е осъден да заплати на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП юристконсултско възнаграждение в размер на 549, 92 лв. Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, а с това и обжалвания РА, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ЕТ и счита за основателна жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП: За да измени процесния РА, Административният съд е установил следното: В процесния случай ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, в хода на която е установено, че е налице несъответствие между имущественото състояние и получените от жалбоподателя доходи в размер на 17 843, 49 лв. Органите по приходите са установили, че за 2001 г. в счетоводството на жалбоподателя не е отчетен приход, в резултат на намаляване на стоките в размер на 11 000 лв., който е включен при определянето на данъчната основа за облагане с данък върху дохода по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) на основание чл. 122, ал. 2, т. 16 от ДОПК и е установен данък за внасяне в размер на 10 007, 30 лв. В хода на съдебното производство е изслушана ССЕ, като съдът е констатирал, че фактите така както са установени от органите по приходите и вещото лице съвпадат. От оборотната ведомост към 31.12.2001 г. АС е установил, че дебитното салдо на счетоводна сметка 304 "Стоки" е 20 079, 93 лв., а дебитното салдо на счетоводна сметка 501 "Каса в лева" - 4 644, 30 лв. В оборотната ведомост към 01.01.2002 г. счетоводна сметка 304 "Стоки" е 10 079, 93 лв., а счетоводна сметка 501 "Каса в лева" - 14 644, 30 лв. Решаващият съд е посочил, че разликата между началните салда за отчетен период 2002 г. и крайните салда за отчетен период 2001 г. представлява нарушение на принципа на съпоставимост на счетоводните данни през различните отчетни периоди, съгл. чл. 5, т. 10 и чл. 4, ал. 2, т. 4 от ЗСч (отм.), но това нарушение се отнася за данъчен период 01.01.2002 г. - 31.12.2002 г. Като са приели, че сумата 11 000 лв. представлява неотчетен приход за 2001 г., органите по приходите са направили необоснован извод, който според съда е оборен от жалбоподателя чрез заключението на ССЕ. Съобразно изложеното, първоинстанционният съд е обосновал извода, че сумата от 11 000 лв. следва да бъде изключена от определената от органа по приходите данъчна основа за облагане с данък върху дохода по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и съответно намален размерът на данъчното задължение за 2001 г. на 6 232, 60 лв. и лихви - 4 263, 37 лв. С оглед изхода на спора, АС-Варна е осъдил Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 95, 60 лв. Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП е основателна. Правилно съдът е приел за недоказано твърдението на търговеца, че увеличението с 10000 лв. в Сметка 501 - "Каса" не е в резултат на получени заеми от физически лица, тъй като същите не са подкрепени със съответните писмени доказателства. В конкретния случай намалението на стоките по Сметка 304 - "Стоки" към 01.01.2002 г. е в размер на 10000 лв., плюс 1000 лв., установени в счетоводните регистри на търговеца като надценка от 10 % или общо намаление от 11000 лв. Търговецът не е направил необходимите счетоводни записвания, отчитащи приходи от реализация на стоки. Правилно е установено, от ревизиращия орган, че намалението на стоките представлява неотчетен приход за 2001 г. Налице е неотчетен приход като нарушение за 2001 г., а не както неправилно е приел съда - за 2002 г. Съдебната експертиза се е запознала само с описаните счетоводни документи и дневни отчети с приложените касови бонове за 2001 г. Неотчетените приходи от продажби могат да касаят не само счетоводно изписаните стоки, а и такива, за които не са издадени съответните първични счетоводни документи и които не са отчетени и чиято реализация не е намерила счетоводно отразяване. Към 31.12.2001 г. са налице стоки, чиято реализация не е осчетоводена, а този факт доказва намаляване на салдото към 01.01.2002 г. С оглед изложеното, решението на АС-Варна в тази част се явява неправилно и следва да бъде отменено. По касационната жалба на ЕТ "Антъни - Атанас Атанасов" гр. Русе: АС - Варна е изменил процесният РА, като е приел, че сумата от 11 000 лв. следва да бъде изключена от определената от органа по приходите данъчна основа за облагане с данък върху дохода по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и съответно намален размерът на данъчното задължение за 2001 г. В тази връзка съдът е постановил, че дължимото от жалбоподателя данъчно задължение е в размер на 6 232, 60 лв. и лихви - 4 263, 37 лв. и същият е осъден да заплати на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП юристконсултско възнаграждение в размер на 549, 92 лв. Настоящият състав намира, че решението на АС - Варна в тази му част е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд след като е приел, че РА следва да бъде изменен и съответно да бъдат намалени данъчните задължения на ЕТ в нарушение на разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и чл. 189, ал. 2 от ГПК (отм.) не е обсъдил доказателствата, както и доводите и възраженията на жалбоподателя по отношение на недължимостта на данъка върху дохода по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). При това, както в обстоятелствената част на съдебното решение, така и в диспозитива на същото, не се е произнесъл защо приема, че определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е дължим макар и в намален размер и съответно защо следва да бъде отхвърлена жалбата му в тази част. Неправилно е и решението в частта относно присъдените в полза на жалбоподателя разноски по компенсация, тъй като при изчисляването им са взети предвид само разноските за вещо лице в размер на 250 лв. и ДТ - 50 лв. Съдът неправилно е приел, че в случая на жалбоподателя не се следват разноски за адвокатско възнаграждение, предвид, че същият не е представил доказателства за платено такова. На л. 21 от делото се съдържа договор за правна защита и съдействие от 05.02.2008 г., от което е видно, че на адв. Димитър Стефанов ЕТ "Антъни - Атанас Атанасов" е изплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. в брой. Тъй като посочените по-горе нарушения съставляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящият състав намира, че двете касационни жалби като основателни следва да бъдат уважени, а решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Варна. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени всички доказателства и доводи на страните, относими по спора, както и да се вземе предвид изложеното в настоящото решение. С оглед изхода на спора, разноски ще се следват при решаването му по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,