Определение № 9885 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9032/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. В. Г., приподписана от адв. М. Василева, срещу Определение № 16574 от 15.05.2025 г., постановено по адм. дело № 4111/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че в случая е формиран мълчалив отказ по заявление с № САГ25-ГР00-474/05.03.2025г. за издаване на заповед за изменение на ПУП по § 8, ал.4 ПР ЗУТ, тъй като няма идентичност на страните и предмета с влезлия в сила мълчалив отказ, постановен по предходно заявление, с оглед на което счита, че не е налице хипотезата на чл.159, т.1 АПК за недопустимост на оспорването. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Ответната страна не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема за установено следното: С обжалваното определение Административен съд – София град, на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил без разглеждане жалбата на Б. В. Г. и П. В. С. срещу мълчалив отказ за издаване на заповед по § 8, ал.4 ПРЗУТ и чл.17, ал.1 и ал.2 ЗУТ по заявление № САГ25-ГР00-474/05.03.2025г., подадено от тях до главния архитект на Столична община и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че има влязъл в сила мълчалив отказ на органа по заявление № САГ24-ДРСО-661-2/11.07.2024г. на същите жалбоподатели, наред с други лица, което е със същия предмет и съдържа същото искане, поради което повторно подадено искане, което е идентично с предходното, е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК и за органа не е възникнало задължение за произнасяне по него, съотв. непроизнасянето не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, а предявената жалба е недопустима на основанието по чл. 159, т. 1 АПК. При изложените обстоятелства и след извършена проверка по чл.210, ал.1 АПК, настоящият състав на касационната инстанция приема частната жалба за недопустима в частта, с която се оспорва определението на административния съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на П. В. С. срещу мълчаливия отказ на органа и е прекратено производството по делото в тази част. Съдебният акт в посочената му част не е неблагоприятен за частния жалбоподател, а и същият не може да упражнява чужди процесуални права, поради което предявената частна жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. В останалата част, жалбата на Б. В. Г. е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество в допустимата й част, жалбата е основателна по следните съображения: Оспореното определение е неправилно. Незаконосъобразен е изводът на съда, че е налице идентичност на предмета на заявление № САГ24-ДРСО-661-2/13.03.24 г., уточнено със заявление № САГ24-ДРСО-661-2/ 11.07.2024 г., и на заявление № САГ25-ГР00-474/05.03.2025г., във връзка с което е постановено обжалваното определение. Видно е, че първоинстанционните жалбоподатели Б. В. Г. и П. В. С., наред с Н. К. К., С. С. В. и А. Ц. Ц., всички като съсобственици на ПИ 68134.1005.198 по КККР на район Триадица, м. Красно село-плавателен канал, както и Н. С. Н., Б. Й. Г. и М. П. Л. като съсобственици на ПИ 68134.1005.197 по КККР на район Триадица, м. Красно село-плавателен канал, които ПИ са част от УПИ I - "за ОЖС, КОО и трафопост", кв. 133б, м. Красно село-плавателен канал, са подали заявление № САГ24-ДРСО-661-2/11.07.2024 г. с искане за издаване на заповед, с която на осн. §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ да се измени действащия ПУП – ПР, одобрен със заповед № РД-08-50-339/20.07.2000г., като вътрешните регулационни линии на техните имоти се поставят в съответствие със съществуващите граници на ПИ. Видно е също, че по горното заявление е формиран мълчалив отказ на главния архитект на СО, който е влязъл в сила, тъй като предявената срещу него жалба от заявителите е оставена без разглеждане като просрочена и производството по делото е прекратено с определение № 22258 от 04.11.2024 г. по адм. дело № 8843/2024 г. на Административен съд – София град. Предмет на жалбата пред първоинстанционния съд по настоящето дело е мълчалив отказ на административния орган по заявление № САГ25-ГР00-474/05.03.2025г. на Б. В. Г., П. В. С., Н. К. К., С. С. В. и А. Ц. Ц. като съсобственици на ПИ 68134.1005.198, с което се иска даване на разрешение за изработване на проект за ПУП-ИПРЗ по §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ за изграждане на жилищна сграда в ПИ 68134.1005.198. При тези данни, съдът правилно е констатирал идентичност на страните по двете заявления. Безспорно е, че заявители по тях са съсобствениците на ПИ 68134.1005.198, които са жалбоподатели пред първата инстанция, а отпадането на част от заявителите по първото заявление от 11.07.2024г. - съсобствениците на ПИ 68134.1005.197, не променя горния извод, доколкото постановеният отказ на органа е породил правните си последици на стабилен административен акт по отношение на всички заявителите, вкл. на подалите второто заявление лица. Кръгът на последните е следствие от ограничения обхват на исканата разработка, редуциран само до собствения им поземлен имот. Наведените в жалбата твърдения в обратен смисъл са неоснователни. Неправилен е изводът на съда за идентичност на предмета на процесното и предходното заявление. При съпоставка на двете заявления и приложените към тях документи, се установява, че съдържат различни искания както по предметен обхват, така във връзка с приложимото правно основание. Първоначалното искане е за издаване на заповед за изменение действащия ПУП – ПР на осн. §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ като вътрешните регулационни линии на имотите се поставят в съответствие със съществуващите им граници, а процесното искане, видно от скицата-предложение, е за изработване на проект за изменение на плана за регулация и застрояване на основание §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ и чл.17, ал.1 и ал.2, т.1 ЗУТ за обособяване на нов УПИ ХІ-198 и застрояване с жилищна сграда с височина от 15м. Предвид горните данни, заключението на съда, че е налице хипотезата на недопустимост по чл. 159, т. 1, във връзка с чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК е неправилен. Изложеното относно двете заявления сочи на изводи, че не е налице идентичност в техния предмет, а идентичността на страните не е достатъчна за приложението на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, а оттук и на чл. 159, т. 1 АПК. При това положение и при липса на произнасяне от страна на административния орган по подаденото до него заявление № САГ25-ГР00-474/05.03.2025г. в законовия срок, настоящият състав счита, че е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който е допустим предмет на съдебно оспорване, а изводите на административния съд в обратен смисъл са неправилни. Дължима е отмяна на оспореното определение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Б. В. Г. и е прекратено производството в тази част, с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената от Б. В. Г., жалба. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение