Определение № 222 от 23.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1149/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 961 от 13.03.2015 г. по ч.т.д. № 258/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено Разпореждане № 53902/12.12.2014 г. по ч.гр. д.№ 15 672/2014 г. на РС - Варна в частта, с която е отхвърлено искането на [фирма] - [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] - [населено място], Република С. за 327 471.70 евро, с левова равностойност 638 569.81 лв. и за 2 919.58 евро - лихва за периода 31.10.2014 г. - 01.12.2014 г. по Договор, съдържащ се в нот.акт №149, том ІІ, рег.№4357, д.№315/2014 г. на нотариус №194 А. Г. с район на действие В. и производството по делото е прекратено, и с което е потвърдено разпореждането в частта, с която е отхвърлено същото искане срещу [фирма] - [населено място]. По изложените съображения за недопустмост, евентуално за неправилност на определението, жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване по изведения процесуалноправен въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 или т. 3 ГПК и определението да се отмени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е обезсилено разпореждане в частта, с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу [фирма] - [населено място] и е прекратено производството по делото, и с което е потвърдено разпореждане в частта, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за същото искане срещу [фирма] - [населено място], намира, че частната касационна жалба е недопустима. Съгласно т.8 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК необжалваеми са въззивните актове, постановявани в заповедното производство. Като се изхожда от обжалваемостта на актовете, постановени в заповедното производство, законът не е предвидил да подлежат на касационно обжалване въззивните определения независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274 ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Въззивните актове, постановени в заповедното производство, не подлежи на обжалване и по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, тъй като заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания, не е "друго производство", свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично (чл.396 ал.2 ГПК, чл.540 ГПК), каквато аналогична разпоредба за заповедното производство не е предвидена. Подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК (например в случай, че се остави без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд), които на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция. Тъй като с обжалваното определение не е оставена без разглеждане въззивна жалба, а съответно е обесилено разпореждането в частта, с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и е прекратено производството по делото, и е потвърдено разпореждането в частта, с която е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение