Определение № 35 от 09.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2747/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „РАСТЕР-ЮГ“ ООД, [населено място], чрез адв. А. Д., с искане за допълване на определение № 945 от 02.11.2023 г. по т.д. № 2747/2022 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на Министерство на отбраната на Република България против решение № 576 от 10.08.2022 г. по търг. дело № 30/2022 г. на Софийски апелативен съд. Постъпила е още молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от „ПРЕЗЕНТА ГРУП“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Д. С., с искане за допълване на определение № 945 от 02.11.2023 г. по т.д. № 2747/2022 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на Министерство на отбраната на Република България против решение № 576 от 10.08.2022 г. по търг. дело № 30/2022 г. на Софийски апелативен съд. Ответната страна – Министерство на отбраната на Република България чрез юрк. Д. Н., депозира становища за неоснователност на двете молби, като поддържа възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 2747/2022 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационната жалба на Министерство на отбраната на Република България против решение № 576 от 10.08.2022 г. по търг. дело № 30/2022 г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 945 от 02.11.2023 г. по т.д. № 2747/2022 г. на ВКС не е допуснал решението до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по искането на молителите за разноски. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Молбата на „РАСТЕР-ЮГ“ ООД, [населено място], е основателна. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба. Искане за възмездяване на направените от ответника разноски е направено с молба вх. № 26321/07.12.2022 г., депозирана преди постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Към тази молба е представен договор за правна защита и съдействие от 08.11.2023 г., в който е записано, че договореното възнаграждение от 2400 лв. е заплатено в брой, а договорът има функцията на разписка за заплатената сума. Основателна е и молбата на „ПРЕЗЕНТА ГРУП“ ЕООД, [населено място]. В депозирания от молителя отговор на касационната жалба е налице искане за възмездяване на направените от ответника разноски, а към отговора са представени фактура № 13377/10.11.2022 г., съдържаща банковата сметка на адвокатското дружество, представляващо страната, и платежен документ от 16.11.2022 г., удостоверяващ, че договореното възнаграждение от 6000 лв. действително е заплатено по сметка на процесуалния представител на ответника. Възраженията на ответната страна за прекомерност на претендираните адвокатски хонорари са неоснователни. Минимално дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В случая предмет на касационно обжалване са три осъдителни иска с материален интерес от 287999.52 лв., 71999.88 лв. и 648 лв., които обуславят минимално дължимо адвокатско възнаграждение в размери съответно на 12127.48 лв., 4807.49 лв. и 400 лв. или общо 17334,97 лв. Така договорените от двете страни адвокатски възнаграждения не могат да бъде преценени като прекомерни. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по настоящото дело следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение