Определение № 2748 от 05.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1671/2026 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Скайлайн Пак” ЕООД срещу разпореждане от 23.03.2026г. по в.гр.д.№534/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба вх. №10253/14.04.2025г., подадена от дружеството срещу определение №583 от 26.02.2025г. по същото дело. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното разпореждане и да се върне делото на апелативния съд за продължаване на действията по администрирането на частната касационна жалба. Поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, както и че връщането на жалбата му представлява непропорционално ограничение на правото му на достъп до съд. Позовава се на гарантираното от чл.6 пар.1 от ЕКПЧ и чл.56 от Конституцията на Република България право на ефективен достъп до съд. Излага доводи, че изискването по чл.284 ал.2 от ГПК за приподписване от адвокат не може да бъде тълкувано и прилагано по начин, който напълно лишава страната от възможността да упражни правото си на касационно обжалване. Ответникът „СОФ Кънект“ ЕАД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. Производството по ч.гр.д.№534/2025г. на Софийски апелативен съд, е образувано по частна жалба на „Скайлайн Пак” ЕООД срещу определение, с което е оставено без уважение направеното от него възражение за родова подсъдност на спора. С определение №583 от 26.02.2025г. по ч.гр.д.№534/2025г. на САС е потвърдено първоинстанционното определение. От „Скайлайн Пак” ЕООД е подадена частна касационна жалба срещу въззивното определение, която е оставена без движение с разпореждане №1876/24.04.2025г. и са дадени указания от съда за отстраняване на констатираните недостатъци. С подадената в изпълнение на дадените указания молба вх. №15761/11.06.2025г. ответникът е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, вносна бележка за ДТ и преписи от частната жалба и изложението, а по отношение на изискването за приподписване от адвокат е заявил, че ограничава непропорционално правото му на достъп до съд, евентуално е поискал да му бъде назначен служебен адвокат и - след приключване на процедурата по Закона за правната помощ - продължаване на срока за приподписване. С определение №1562/16.06.2025г. по в.ч.гр.д.№534/25г. на САС е оставено без уважение искането на „Скайлайн Пак” ЕООД, обективирано в молба вх.№15761/11.06.2025г., за предоставяне на правна помощ за приподписване от адвокат на подадената от него частна касационна жалба. Определението е обжалвано от молителя „Скайлайн Пак” ЕООД и е потвърдено с определение №200 от 22.01.2026г. по ч. т. д. №2294/2025г. на ВКС, ТК, I т. о. След влизане в сила на определението, с което е отказано предоставянето на правна помощ, с разпореждане от 05.02.2026г. въззивният съд отново е дал указания на частния жалбоподател в едноседмичен срок да представи доказателства за учредена представителна власт на адвокат, който да приподпише касационната жалба и изложението за допускане до касационен контрол. Указанията са съобщени на дружеството на 13.03.2026г. чрез неговия управител. В определения от съда срок частната касационна жалба и изложението на основанията за касационно обжалване не са били приподписани от упълномощен от дружеството адвокат. Без значение за правилността на обжалваното разпореждане е обстоятелството, че в срока за изпълнение на указанията страната е направила искане за назначаване на особен процесуален представител по реда на чл.29, ал.4 от ГПК. В молбата не са изложени фактически обстоятелства, обуславящи приложението на посочената разпоредба, а самият факт на подаването на молбата за назначаване на особен представител няма за последица прекъсването на срока за обжалване, който изричната разпоредба на чл.259 ал.2 от ГПК свързва с подаването на първа по ред молба за предоставяне на правна помощ. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че отказът от процесуална помощ при наличие на фактическа и правна невъзможност за адекватна защита е нарушил правото му на ефективен достъп до съд. В практиката си ЕСПЧ дефинира, че правото на достъп до съд не е абсолютно, а може да бъде предмет на ограничения, които са разрешени по подразбиране, тъй като правото на достъп по самата си природа изисква регулиране от страна на държавата, която в това отношение се ползва от известна свобода на преценка. Независимо от това обаче, прилаганите ограничения не следва да препятстват или намаляват достъпа на лицето по такъв начин, или до такава степен, че да се наруши самата същност на правото на достъп до съд. Съгласно практиката на ВКС съществува принципна възможност на молител с правен статут на юридическо лице – търговско дружество да бъде предоставена правна помощ, при условие че заплащането на таксата и непредоставянето на помощта биха представлявали за него непреодолимо препятствие за достъпа до съд. В този смисъл са определение № 562 от 25.10.2022 г. по ч. т. д. №2220/2022г., II т. о., определение № 285 от 05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г., I т. о., определение № 193 от 24.04.2019г. по ч. т. д. №810/2019 г., I т. о., определение № 141 от 20.02.2019г. по ч. т. д. №52/2019 г., II т. о., определение № 122 от 12.02.2019г. по ч. т. д. №114/2019 г., II т. о., определение № 427 от 13.11.2020г. по ч. т. д. № 1925/2020 г., I т. о., определение № 170 от 15.04.2020г. по ч. т. д. № 209/2020 г., ІІ т. о., определение № 524 от 30.07.2019 г. по ч. т. д. № 908/2019 г., ІІ т. о. и др. С тези съдебни актове се съобразява практиката на ЕСПЧ (напр. решение от 24.12.2009 г. по дело "Агромодел" ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша), както и практиката на Съда на Европейския съюз (напр. решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12, решения по дела С-69/14 и С-571/16 ). В настоящия случай преценката за наличие на предпоставките за предоставяне на правна помощ на дружеството за приподписване на частната касационна жалба е осъществена в производството по чл.95 от ГПК, приключило с влязло в сила определение, съответно този въпрос не подлежи на преразглеждане в настоящото производство. Не намира опора в закона и становището на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.29 ал.4 от ГПК обхваща и случаите, в които страната – юридическо лице има законен представител, липсва противоречие между техните интереси, но страната не може да си осигури представител по пълномощие. По приложението на чл. 29, ал.4 от ГПК е формирана непротиворечива съдебна практика на ВКС, според която противоречие в интересите на представляван и представител е налице, когато представителят участва в различно качество / като страна и представител на страна / или в еднакво качество / като представител / на двете срещуположни спрямо предявеното право - страни в процеса, без значение дали се касае за представителство на физическо или юридическо лице, така в определения по ч. т. д. №732/2012г., т. д. №755/2011г. и ч. т. д. №1375/2017 г., ч. т. д. №1780/2015 г. и ч. т. д. №768/2019г. на ВКС и др./ Частният касационен жалбоподател не е въвел в хода на производството твърдения, които да обосновават приложението на предвидената в чл.29 ал.4 от ГПК възможност за назначаване на особен представител. Предвид изложеното, разпореждането на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК