Определение № 34 от 25.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2198/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място], против определение № 292 от 02.07.2020 г., постановено по ч.т.д. № 231/2020 г. по описа на Окръжен съд Русе. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Окръжен съд Русе, е отменил изцяло определение от 24.02.2020 г. по гр.д. № 5526/2019 г. на Районен съд Русе, с което производството по делото е прекратено поради неотстранени нередовности на исковата молба, и е разпоредил връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. За да постанови този резултат, въззивният съд е възприел за неправилен извода на първата инстанция за неизпълнение на дадени с разпореждане от 10.10.2019 г. указания за уточняване на претендираните от ищеца суми като недължимо надвнесени, чрез посочване на кои дати и какви суми били надвнесени и конкретизиране на претенциите за главници, договорни лихви, наказателни лихви и такси по управление поотделно, както по размер, така и по период. Въззивният състав е посочил, че в петитума на исковата молба /л. 5 от гр.д. № 2016/2019 г. по описа на Районен съд Русе/ ясно и точни били индивидуализирани претендираните от ищеца суми, акцентирайки, че кредитополучателят е бил задължен да депозира на падеж дължима вноска, без да се посочва как се отнасят сумите от вноската съответно за главница, лихва, такси, комисионни, наказателна лихва и други, а указанията на съда неправилно не били съобразени с това.Така въззивният съд е очертал въведения предмет на спор – като обективно и субективно съединени искове, предявени от Б. Ц. В., като едноличен търговец с фирма „Транс Ауто“ ЕООД, [населено място] против „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място] иск по чл.55 ЗЗД общо за сумата 7192.79 евро съставляваща сбор от недължимо платени лихви, върху редовна главница и наказателни лихви по договор за банков кредит №1825/07г. сключен между страните. При тази фактическа обстановка, частната касационна жалба е недопустима по следните съображения: Постановеният от въззивният съд правен резултат, очертава висящност на производството пред първата инстанция, поради преценката за неправилност на прекратителното определение и връщането на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Или, така постановен този резултат определя определението, предмет на обжалване, като изключено от инстанционен контрол, по аргумент от императива на чл.274,ал.3 т.1 ГПК, тъй като подалото частната жалба дружество атакува съдебен акт, с който е уважена частната жалба срещу преграждащото определение на първата инстанция и последното е отменено. С оглед изложеното подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение