Определение № 1149 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 769/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Х. В. Г. с вх. № 25004596/15.02.2024г., препратена на ВКС съгласно разпореждане № 20150299/18.02.2026г. по гр.д.№ 40246/2019г. на СРС, 151 състав. Съгласно изявленията на Г. в молбата от 15.02.2024г. и уточненията й от 29.03.2024г. и от 19.09.2024г. се иска отмяна поради нищожност на влязло в сила решение № 20216762/29.11.2021г. по гр.д.№ 40246/2019г., СРС, 151 ви състав, с което по реда на чл. 422 ГПК са признати вземания на „Топлофикация София“ ЕАД към Г. – предмет на издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№ 5699/2019г., СГС, 151 ви състав. Искането за отмяна е обосновано с твърдения, че връченото съдебно решение, както и заповедта за изпълнение не са подписани от съдия; заявлението по чл. 410 ГПК е било нередовно; съдебното решение е неправилно, защото: не било съобразено, че абонатната станция не била узаконена; нямало определени реални количества топлинна енергия, нямало налични договорни единични цени; процесните фактури не били обявени с дневниците за продажби на НАП; нямало законови образци за заявленията за издаване на заповед по чл. 410 ГПК; не били взети предвид решения на ВАС и на СЕС от 24.11.2022г. по дело С- 289/21г., съгласно които била призната за нищожна формулата за сградна инсталация по т.6.1.1 по методиката към Наредба № 16-334/2007г.; били „загърбени Регламент 2006/2004г. за защита на потребителите, Регламент 2016/679 за защита на личните данни, Регламент 1/2003 за конкуренцията и Регламент 805/2004 за безспорните плащания.“ Според разрешенията по т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС в молбата за отмяна, освен предмета на отмяната, молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Въпреки дадените указания на съда в тази връзка, молителят не е посочил такива. Искането за отмяна на решението на СРС е останало обосновано единствено от довода за неговата нищожност /послужил за образуване на отделно исково производство/ и от оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати от съответния съд процесуални нарушения, проверими единствено по реда на инстанционния контрол. Молбата от 15.02.2024г. е останала нередовна като неотговаряща на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на кое да е основание за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК, а сочените факти и обстоятелства не биха могли да бъдат субсумирани под някоя от хипотезите на чл. 303, ал.1 ГПК. Ето защо следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът