Определение № 4792 от 04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3304/2023 г.

Образувано е по частна жалба на „Монолит“ АД,[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.София,[жк],[адрес][улица],представлявано от изп. Директор Г. Шишков чрез адв.Пенчев против определение № 9757 / 12.12.2022 г. по адм. дело № 8632 / 2022 г. на Административен съд София – град,II отд.38 състав. Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт,с който е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № Е-РД-16-401/07.07.2022г на министъра на енергетиката,с която на основание чл.56 ал.2 АПК вр. чл.30 ал.2 от АПК вр. чл.23 ал.1 ЗПБ се прекратява производството по заявление с вх.№ 70-00-7-12/27.04.2009г за предоставяне на концесия за добив на подцемни богатства по чл.2 ал.1 т.6 ЗПБ-варовици от находище Горна Кремена,участък Горна Кремена- 1,община Мездра,област Враца. Ответникът по частната жалба – Министър на енергетиката изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. Първоинстанционният съд е приел,че на жалбоподателя е издадено Удостоверение за търговско откритие No0375 от 07.11.2008г. от министъра на околната среда и водите за находище „Горна Кремена“, участък „Горна Кремена - 1“,община Мездра, което съгласно чл.29 от ЗПБ му дава право да бъде определен пряко за концесионер за добив на скално-облицовъчни материали. Жалбоподателят е подал заявление с вх.No70-00-7-12/27.04.2009г. в МРРБ за предоставяне на концесията при условията по чл.29 от ЗПБ в относимата редакция (ДВ, бр.70 от 2008г.) До измененията на ЗПД (ДВ, бр.100 от 2010г.) процедурата по заявлението не е приключила и преписката е предадена по компетентност на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Проведени са съгласувателни процедури относно заявената концесионна площ. В хода на администартивното производство са изпращани писма до жалбоподателя за представяне на допълнителни документи – подробно описани в мотивите на административния акт. По преписката няма данни тези документи да са представени. Към момента на влизане в сила на ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр.56/2015г.) по заявлението за предоставяне на концесия няма постановен акт. С писмо изх.NoЕ-26-М-184/14.10.2015г. министърът на енергетиката е уведомил дружеството, че следва писмено в тримесечен срок да потвърди интереса си от предоставянето на заявената концесия. В указания срок жалбоподателят е потвърдил интереса си от предоставяне на концесията. Представени са актуализирани документи, както и план за разработка на находището. При служебна проверка е установено, че жалбоподателят има неизпълнени концесионни задължения за добив на подземни богатства от две други находища: „Горна Кремена“, участък „Буков дол“ и „Монастирище“, участък „Централен“, област Враца. Вземанията са предявени по съдебен ред и срещу жалбоподателя са издадени изпълнителни листове. Установено е също, че срещу жалбоподателя е влязло в сила наказателно постановление NoЕ-НП-20 от 03.12.2019г., с което му е наложена имуществена санкция от 50 000 лева. С писмо вх.NoЕ-26-Д-317/13.05.2021г. пълномощникът на фирмата Г. Диамантопулос е поискал обобощена справка на всички задължения, като е заявил готовност на трето лице – фирма „Дионисомарбле- България“ ЕООД, да ги изплати. Установените задължения към държавата са съобщени на жалбоподателя с писмо изх.NoЕ-26-Д-317 от 09.06.2021г. Жалбоподателят е представил проект на споразумение с фирмата „Дионисомарбле - България“ ЕООД, което предвижда правата на „Монолит“ АД по Удостоверение за търговско откритие No0375 от 07.11.2008г. да бъдат прехвърлени на „Дионисомарбле- България“ ЕООД. С писмо изх.NoЕ-26-М-236 от 27.07.2021г. жалбоподателят е уведомен, че прехвърлянето на правата по удостоверението за търговско откритие е недопустимо,тъй като съгласно чл.29 от ЗПБ това право възниква само за лицето, което е титуляр на удостоверението, и е непрехвърлимо.Указано е жалбоподателят да представи доказателства за управленски и финансови възможности за изпълнение на дейностите по концесията, включително и липса на просрочени задължения към държавата. Жалбоподателят не е представил актуална декларация за липса на задължения към държавата. От Териториалната дирекция на НАП е изпратена служебна справка с вх.NoЕ-12-00-72 от 07.03.2022г., от която се установява, че жалбоподателят има просрочени задължения към държавата, които не са разсрочени или отстрочени по реда на ДОПК. С оспорения административен акт министърът на енергетиката е прекратил процедурата по заявлението от 2003г., като се е мотивирал с липса на предпоставките по чл.56, ал.2 от АПК във връзка с чл.30, ал.2 и чл.23, ал.1 от ЗПБ (редакция ДВ, чл.100 от 2010г.) Основният аргумент на първоинстанционният съд,за да отхвърли оспорването по реда на чл.197-200 от АПК се състои в нормата на чл.23, ал.1 от ЗПБ (редакция ДВ, чл.100 от 2010г.),съгласно която концесии за добив се предоставят на физически и юридически лица, регистрирани като търговец, които докажат наличието на необходимите за извършване на съответните дейности управленски и финансови възможности.По аргумент от тази разпоредба липсата на финансов и управленски капацитет е основание за прекратяване на процедурата.Съгласно сега действащата разпоредба на чл.23, ал.2, т.2 от ЗПБ неизпълнението на задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях или аналогични задължения е основание за изключване от производството по предоставяне на концесия. Определението е неправилно. Спорът е изцяло правен и се състои в приложимост на разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗПБ в редакцията й към датата на подаване на заявлението за концесия от частния касатор. Със ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр.56/2015г.) се правят съществени изменения в закона, като една от целите на закона е да се приключат всички висящи процедури в 2-годишен срок от влизането му в сила - §86 от ПЗР към ЗИД на З. (обн. - ДВ, бр. 70 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) С измененията от 2015г. се въвежда задължително материалноправно условие за довършване на процедурата – потвърждаване на интереса от концесията.Съгласно § 29, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 56/2015г.) в тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на енергетиката уведомява писмено кандидатите за получаване на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив, по чието заявление няма влязъл в сила акт на компетентен орган, за потвърждаване на интерес от предоставяне на разрешението или концесията. Жалбоподателят е потвърдил интереса си от концесията в установения срок и правилно са започнали действия по продължаване на процедурата. С последното изменение на ЗПБ, направено със ЗИД на ЗПБ (обн. ДВ, бр.79/2020г.) се предвижда нов ред за предоставяне на концесии, но той е неприложим за започналите процедури, които съгласно преходната разпоредба на §88 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ се довършват по досегашния ред. Именно поради тази причина приложимият ред за разглеждане на подаденото заявление за предоставяне на концесия следва да се разгледа съобразно съдържанието на разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗПБ,действаща в редакцията към ДВ бр.100/2010г.Тази разпоредба е изисквала единствено концесии за добив да се предоставят на физически и юридически лица, регистрирани като търговец, които докажат наличието на необходимите за извършване на съответните дейности управленски и финансови възможности.Изискването за липса на публични задължения,установени с влязъл в сила акт в период следващ с няколко години заявлението за предоставяне на концесия не би могло автоматично да се пренесе като условие за допустимост на концесионната процедура.Действително по независещи от оспорващия причини разглеждането на подаденото от него заявление се е забавило вече над 14 години,но законодателят е уредил в преходната разпоредба на § 88 от ЗИД ЗПБ ,че започналите процедури по подадени заявление за концесия при старата рдакция на закона се разглеждат по досегашния ред.Това нормативно изискване е свързано с приложение на разпоредбата на чл.23 ал.1 в редакцията й от 2010г,както бе посочено по горе,а това изключва приложимостта на редакцията на чл.23 ал.2 т.2 от ЗПБ.Прилагане на нови правила по аналогия,съгласно определението на първоинстанционния съд се явява недопустимо.Доказването на наличието на финансови възможности е в рамките на преценката на административния орган,като в тази насока за да се приложи правилото на чл.56 ал.2 вр. чл.30 от АПК органът следва да посочи ясно какво в заявлението на оспорващия счита,че не отговаря на изискванията на закона,който е приложим към процедурата съгл. § 88 от ПЗР на ЗПБ и едва тогава да извърши преценка дали да прекрати същото или да продължи процедурата по него. Това налага и обжалваното определение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго,с което да се отмени оспорената заповед на Министъра на енергетиката и преписката да се върне на органа за продължаване на процесуалните действия,съобразно задължителните указания по тълкуване на закона,дадени в настоящето определение. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение