Определение № 1318 от 06.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12114/2025 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез гл. юрк. Рафаилов, срещу Определение № 31853/30.09.2025 г., постановено по адм. дело № 8997/2025 г. по описа на Административен съд – София- град, с което е отменена по жалба на А. А. А., действащ лично и чрез своя баща А. Ц. А., Заповед № РД-Е113-01-1943/12.08.2025 г. на управителя на НЗОК и преписката е изпратена на органа за продължаване на административно- производствените действия по подаденото Заявление вх. № Е113-01-1711/18.07.2025 г. Частният жалбоподател твърди наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното определение. Върховният административен съд, Шесто отделение, като взе предвид данните по делото, намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. А. А., действащ лично и чрез своя баща А. Ц. А., срещу Заповед № РД-Е113-01-1943/12.08.2025 г. на управителя на НЗОК, с която на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 от АПК във вр. чл. 13, ал. 1, т. 5 и чл. 27, ал. 4 от Наредба № 2/27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗдр.) и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, е прекратено производството по Заявление с вх. № Е113-01-1711/18.07.2025 г. С оспореното определение Заповед № РД-Е113-01-1943/12.08.2025 г. на управителя на НЗОК е отменена и преписката е изпратена на органа за продължаване на административно- производствените действия по подаденото от А. А. А., действащ лично и чрез своя баща А. Ц. А., Заявление вх. № Е113-01-1711/18.07.2025 г. Предмет на оспорване пред въззивния съд е изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, обективиран в Заповед № РД-Е113-01-1943/12.08.2025 г. на управителя на НЗОК, поради което правилно производството е проведено по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Съобразно чл. 197, ал. 1 от АПК, компетентен да се произнесе по оспорването е съответният административен съд, който съгласно чл. 200, ал. 1 от АПК постановява определение, с което отхвърля жалбата или, както в случая, отменя административния акт и изпраща преписката на органа за произнасяне. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК гласи, че определението на съда може да се обжалва с частна жалба, от страните, участващи в административното производство. В процесния случай, съдебният акт е обжалван от управителя на НЗОК, който се явява компетентен орган по издаване на административния акт, предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд. Административният орган не попада сред правните субекти, на които чл. 200, ал. 2 от АПК предоставя възможност да обжалват определението, постановено в производство по глава десета, раздел ІV АПК, тъй като не е страна в административното производство. Съгласно чл. 27, ал. 1 от АПК страни в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации. Настоящият частен жалбоподател, в административното производство, инициирано по реда на чл. 23 от Наредба № 2/27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗдр.) и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, има качеството на овластен орган, който издава административен акт, но не и на страна в развиващото се пред него административно производство. Ето защо и съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК, административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по реда на чл. 200, ал. 1 от АПК съдебен акт. В този смисъл е и решение № 2 от 24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г. на ОСС от колегиите на Върховния административен съд. Предвид изложеното частната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 1 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,