Определение № 1363 от 31.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3193 от 13.02.2023 г., подадена от М. Г.-Д. против определение № 238 от 25.01.2023 г. по в. ч. гр. дело № 148/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. Г.-Д. срещу разпореждане от 03.11.2022 г. по гр. дело № 9779/2020 г. на СГС, 28 състав. В частната жалба се развити съображения, че въззивното определение е неправилно, като са изложени множество оплаквания по същество. Изложени са оплаквания и относно определения от съда размер на дължимата държавна такса. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1, вр. ал.1, т.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на настоящото обжалване е определение № 238 от 25.01.2023 г. по в. ч. гр. дело № 148/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. Г.-Д. срещу разпореждане от 03.11.2022 г. по гр. дело № 9779/2020 г. на СГС, 28 състав. За да постанови обжалваното определение, апелативният съд е приел следното: С горното разпореждане от 03.11.2022 г., след констатирани нередовности на исковата молба, СГС е оставил същата без движение на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, като са дадени указания на ищцата да отстрани констатираните нередовности. Срещу разпореждането е подадена частна жалба от ищцата. Апелативният съд е счел частната жалба за недопустима, като е приел, че разпореждането на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК, с което се дават указания на ищцовата страна да отстрани нередовности на подадена искова молба не подлежи на самостоятелен контрол. Това е така, тъй като не са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК – определението да прегражда по-нататъшното развитие на делото или изрично да е предвидена неговата обжалваемост. Законосъобразността на дадените указания за отстраняване на нередовности на исковата молба подлежи на контрол едва при постановяване на определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството (ако не се отстранят констатираните нередовности), тъй като едва този съдебен акт слага край на производството. Посочено е, че не е предвиден изричен инстанционен контрол на разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК. Също така се сочи, че неправилната правна квалификация на спорното право подлежи на контрол при обжалването на акта по съществото на делото /предвид твърденията на ищцата в частната жалба, че предявеният от нея иск не е по чл. 49 ЗЗД, а е с правно основание чл. 2в ЗОДОВ/. Определението е правилно. Подадената от М. Г.-Д. срещу въззивното определение частна жалба е процесуално недопустима. Частната жалба е насочена срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което са дадени указания на ищцата да отстрани констатирани нередовности на исковата си молба. Не е предвиден изричен инстанционен контрол на разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК. Както правилно е прието от въззивния съд, относно този акт не са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК – определението /разпореждането/ да прегражда по-нататъшното развитие на делото или изрично да е предвидена неговата обжалваемост. Едва когато съдът върне исковата молба поради неотстраняване на констатираните нередовности, преграждащото определение може да бъде атакувано при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение