Определение № 328 от 26.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 632 от 07.02.2025 г., подадена от „Паралел“ ЕАД чрез пълномощника адв. Р. М. против решение № 273/09.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 316/2024 г. по описа на ОС-Габрово, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 158/02.05.2024 г., постановено по гр.д. № 768/2023 г. по описа на РС-Севлиево за осъждането на касатора на основание чл. 109 ЗС да премахне поставените декоративни палети с камъни /габиони/ от трасето на пътя с кад. ид. № *** на входа откъм улица Стара планина. В касационната жалба се сочат оплаквания за съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Неправилно било прието, че поставените габиони пречели на ищеца да упражнява правото си в пълен обем, доколкото според приетата СТЕ достъпът до имота би бил невъзможен дори и те да бъдат премахнати. Твърди се също, че с производството по чл. 109 ЗС ищецът всъщност се домогвал да заобиколи нормативно установените изисквания, касаещи предвиждането в регулационен план на изграждането на пътна връзка между имота му и републиканския път III-404. Неправилен се явявал и изводът, че процесните габиони били поставени от „Паралел“ ЕАД, тъй като същият бил изграден единствено на база свидетелските показания на лицето Н. В.. По делото не били събрани други безспорни доказателства в тази насока. Не на последно място се поддържа превратно тълкуване на приетата по делото СТЕ, както и че поставените габиони се явявали трайно търпяно фактическо състояние, което обосновавало неоснователност на иска по чл. 109 ЗС. В изложението към жалбата се поддържа наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Иска се допускане до касация по въпросите: 1/ Съответства ли търсената по реда на чл. 109 ЗС защита на тежестта на нарушението - премахване на габионите, след като по делото има събрани доказателства, че е налице и друг път, по който ищецът би могъл да има достъп до собствения си имот? 2/ Допустимо ли е собственик на имот да търси защита на правото си на собственост чрез иск по чл. 109 ЗС, с уважаването на който цели да си осигури достъп до имота си през път и кръстовище, които не са предвидени за изграждане с влязъл в сила регулационен план за улична регулация? 3/ Допустим ли е този иск, който при уважаването му и премахването на подпорна стена (габиони) ще даде възможност ищецът да достъпва имота си, пресичайки с превозно средство тротоар и велоалея в нарушение на нормативната уредба (ЗУТ, Закона за пътищата, Наредба № РД- 02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища), предвиждаща реда за заустване на селскостопански пътища към републиканската пътна мрежа чрез изграждане на кръстовище? 4/ Длъжен ли е ищецът да насочи иска по чл. 109 ЗС не само към ответника, който според ищеца е извършил действията, които препятстват ползването на имота му, но и към собственика на имота, в който са поставени препятствията и който търпи това положение повече от 10 години? 5/ При наведени пред първата инстанция, поддържани и във въззивната жалба твърдения, че не е конституиран надлежен ответник - собственикът на имота, в който ищецът твърди, че са извършени действия, които му пречат да достъпва имота си, длъжен ли е въззивния съд да ги разгледа и при установяване верността на твърденията да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане? 6/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? Ответникът по касация – ищец в производството Б. Т. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата и липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима. Постъпила е в предвидения от закона срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване. За да се произнесе по наличието/отсъствието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Предмет на делото е иск по чл. 109 ЗС, предявен от Б. Т. Б. срещу „Паралел“ ЕАД за осъждането на ответника да премахне поставените декоративни палети с камъни от трасето на пътя с кад. ид. № *** на входа откъм [улица]. За да постанови решението си, въззивният съд приел от фактическа страна, че ищецът се легитимира като съсобственик на възстановена земеделска земя в землището на [населено място] с актуален статут по КККР на ПИ с кад. ид. № ***, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище. От заключението по извършената СТЕ приел, че една от границите на имота на ищеца, описана в решението на ПК-Севлиево като №* - полски път на община Севлиево, по КККР е ПИ с идентификатор №***. Същият е разположен перпендикулярно на имот с идентификатор №*** – път ІІІ-404 / [улица]/. В него към имот № *** имало поставени габиони, както било онагледено на скицата към заключението на СТЕ, на която било нанесено цялото трасе, по което са поставени габиони от т.1 до т.26. Габионите се намирали и върху участъка между полския път с идентификатор №*** и [улица]с идентификатор №***. Габионите са с височина от 0.60 м. От приложените по делото скици съдът приел, че ПИ с идентификатор №*** граничи и с ПИ с идентификатор №***, в който попадат част от габионите, както било отразено на скиците на л.61 и л.62 към заключението на СТЕ. От свидетелските показания приел, че всички габиони са били поставени по едно и също време, от една и съща фирма и едни и същи хора и по възлагане от страна на ответника. На база тези фактически установявания съдът извел извод за основателност на предявения иск, приемайки, че поставените от ответника габиони по покрай главния път в частта на имот с идентификатор № *** представляват пречка за ползване на имот №*** от ищеца чрез достъпването му от общинския селскостопански път. Лишаването на ищеца от достъп до имота му от имот с идентификатор №*** без наличието на законно основание за това неоснователно ограничавало пълноценното упражняване на притежаваното право като собственик, което е абсолютно вещно право и това ограничение не се явявало обикновена пречка за използването на имота. Дали ще достъпва до него през селскостопански път с идентификатор №*** /при наличие и на друг достъп/ било единствено в правомощията на собственика да реши. Същият не можело да бъде лишен от тази възможност да достъпва до имота поради наличието на поставени по протежението на трасето на пътя габиони от лице, което не е собственик на имот с идентификатор №***. При тези данни, настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускането на решението до касационен контрол. Първият въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, който не е приемал за установено, че е налице друг достъп до имота на ищеца, а е посочил, че и при наличие на такъв друг достъп действията на ответника съставляват пречка за ползване на имота. Вторият и третият въпроси не обосновават нито недопустимост, нито очевидна неправилност на решението. Произнасянето на въззивния съд по тях е в съответствие с правилата за допустимост и процесуална легитимация, както и с правилата на формалната логика и правилното тълкуване на материалния закон. Доводите на касатора по тези въпроси касаят други обществени отношения без връзка със защита правото на собственост и свободното му упражняване от ищеца. По четвърти и пети въпрос съдът се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС, че надлежен ответник по иска по чл.109 ЗС е лицето, за което ищецът твърди, че създава пречки за пълноценно упражняване на правото на собственост. Последният шести въпрос е решаващ за правораздавателната воля по всяко едно гражданско дело и покрива общата, но не и допълнителната предпоставка за достъп до касация. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, която е в смисъл, че второстепенният съд като инстанция по същество на правния спор е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението, както и релевантните за спора доказателства. В случая въззивният съд е процедирал в съответствие с това си задължение като е обсъдил всички релевантни към спорното право доказателства, възражения и доводи на страните. Неотносимите не е бил длъжен да обсъжда. При този изход на спора на ответника по касация се дължат направените пред тази инстанция разноски. Считано от 01.01.2026 г. валутата в Република България е еврото. Разноските в размер на 800 лв. следва да се присъдят в евро след преизчисляване по реда на чл.12 ЗВЕРБ – 409,03 евро. Водим от гореизложеното, настоящият състав на ВКС