Определение № 90 от 13.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6047/2015 г.

Производството е по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК. Образувано е по молба вх.№2457 от21.07.2015г на ДФ „Земеделие” със седалище София, чрез изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” и Областна дирекция (ОД) на ДФ „Земеделие” - [населено място] ,чрез Директора на Областна дирекция (ОД) на ДФ „Земеделие” - Плевен, за отмяна на влязло в сила решение №49 от 30.04.2015г по гр.дело № 261/2013г на РС Тетевен, произнесено по установителен иск на основание чл.124 ал.4 ГПК. В молбата за отмяна се сочи основание по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК,в двете хипотези .По решението е приет за неистински документ, издаден от Областна дирекция (ОД) на ДФ „Земеделие” - Плевен, а като ответник по делото и страна е участвала Областна дирекция „Земеделие” в [населено място], която е структурно звено към Министерство на земеделието, същата не е структура на ДФ „Земеделие”и съответно няма представителни функции. Молителят се позовава на чл. 6 от ЗПЗП и Устройствения правилник на ДФ„Земеделие” и счита ,че конституираната по иска ответна страна, а именно Областна дирекция „Земеделие” в [населено място] не е била надлежна страна и не е заявила никакво становище по спора, приключил с постановяване на посеченото за отмяна решение. Молителят счита, че решението го обвързва, тъй като издател на документа, признат за неистински, е директора на ОД на ДФ „Земеделие”- Плевен, а не директора на едноименната служба в структурата на МЗХ. За решението молителят е узнал на 04.06.2015г при обстоятелствата, изложени в молбата. Постъпил е отговор от представител на кооперация „Изгрев-М”, ответник по молбата за отмяна Постъпили са и допълнения към него. Оспорват се основанията за отмяна на постановеното решение. Касае се за съгласувани действия на лица, държавни служители при двете служби –ОДЗП и ДФЗ, довели до ощетяване на ищцовата кооперация при субсидиране. С определение №36 от 01.02.2016г на Върховен касационен съд ,ІІІ гр.отд. молбата е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на молителя и страните по делото, както са били конституирани. Върховен касационен съд ,ІІІ гр.отд. констира, че молителят ДФ „Земеделие” не е бил конституиран като страна по делото, приключило с постановяване на посоченото за отмяна съдебно решение с ответник Областна дирекция „Земеделие” [населено място]. Тази дирекция е била посочена от ищеца като ответник по иска, същата е съответно призована, правосубектна е съгласно чл.4 ал.2 от Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните (ПМС№188/29.08.2013г) и представлява специализирана териториална структура и администрация на МЗХ, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в съответните областни градове, в случая [населено място] (Устройствен правилник на ОД „Земеделие”, ДВ бр.7/2010г). По отношение на този посочен ответник е постановено и съдебното решение.Фондът, създаден по силата на Закона за подпомагане на земеделските производители със статут на правосубектно държавно учреждение, не е бил посочен от ищеца като ответник, не е бил конституиран от съда ,нито представляван по делото, включително чрез Областна дирекция (ОД) на ДФ „Земеделие”, която дирекция е негова структура (териториално структурно звено) съгласно чл. 42 Устройствен правилник на ДФ „Земеделие”, приет с ПМС №151/16.07.2012г съгласно чл. 21 ЗПЗП. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна е постъпила от юридическо лице, което не е участвало в съдебното производство, не е страна по делото и решението не е постановено по отношение на него. Поради това не е допустимо ДФ „Земеделие” да иска отмяната на влязлото в сила решение при основанията на чл. 303 ал.1 т.5 ГПК - нито чрез изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” ,нито чрез Директора на Областна дирекция (ОД) на ДФ „Земеделие” [населено място]. На основанието за отмяна по 303 ал.1 т.5 ГПК допустимо може да се позовава само страна, по отношение на която е постановено неблагоприятно решение без нейно участие, или когато са нарушени процесуалните правила, гарантиращи участие в процеса, включително при ненадлежно представителство. Трети лица, какъвто в случая се явява молителят ДФ „Земеделие”, биха могли да искат отмяна на влязлото в сила решение само при условията на чл. 304 ГПК. Обстоятелствата по делото не сочат на допустимост на молбата и при тази квалификация. Уважен е бил установителен иск на основание чл.124 ал.4 ГПК, като за неистински е признат официален документ, поради отразено в него невярно обстоятелство. По отношение на действителният издател на документа - в случая ДФ „Земеделие”, Областна дирекция [населено място], законът не предвижда необходимост от привличането му като ответник в спорен процес, с предмет неистинността. Не е налице условието на чл. 216,ал.2 ГПК. Срещу кои заинтересовани лица ищецът ще насочи установителния си иск по чл.124 ал.4 ГПК зависи от правния му интерес, а съдебното решение, по общо правило, обвързва само посочения ответник. Ответникът е посочен ясно в диспозитива на решението и това не е молителя. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.