Определение № 8929 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6503/2024 г.

ВАСТрето отделение18.07.2024 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3241 от 24.04.2024 г., постановено по адм. д. № 302/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Д. А. А. от гр. Бургас против Определение № 3241 от 24.04.2024 г., постановено по адм. д. № 302/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна не е постъпило възражение срещу жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна,за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС - Бургас е върнал исковата молба на подателя й Д. А. А. от гр. Бургас и е прекратил производството по адм. д. № 302/2024 г. по описа на АС - Бургас. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявените срещу Столична дирекция на вътрешните работи искове за репариране на имуществени и неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са процесуално недопустими. Съдът е заключил, че Заповед за прилагане на ПАМ № 3642/28.11.2022 г., издадена от младши полицейски инспектор в 03 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, от която се претендират вредите, макар да е обжалвана по съдебен ред, не е отменена, а вторият административен акт, от който се претендират тези вреди, а именно:Заповед за полицейско задържане с рег. № 4332-зз-372/28.11.2022 г. не е обжалвана и е влязла в законна сила, поради което не е налице предвидената в чл. 204, ал. 1 от АПК процесуална предпоставка за допустимост на исковете по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- наличие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Съдът е съобразил и обстоятелството, поради което ЗППАМ е прекратена по административен ред, като е приел, че прекратяването на ПАМ поради нововъзникнали след влизането й в сила обстоятелства не изпълнява критериите на чл. 204, ал. 1 от АПК за наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт като процесуална предпоставка за предявяване на иск за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По горните съображения съдът е върнал исковата молба на ищеца като недопустима и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Законосъобразно съдът е заключил, че липсват процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, въведени в разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК. Съгласно същата, когато се претендират вреди от незаконосъобразни административни актове, какъвто е настоящият случай, те следва предварително да са отменени по съответния административен или съдебен ред. По делото безспорно е установено, че оспорването на ЗППАМ е приключило с влязло в сила Решение № 354 от 03.04.2023 г., постановено по адм. дело № 94/2023 г. на АС - Бургас, с което жалбата срещу същата заповед е отхвърлена. Другият административен акт, от който се претендират вредите - заповедта за полицейско задържане, въобще не е обжалвана, поради което е влязла в сила. Предвид гореизложеното правилен е решаващият извод на АС- Бургас за недопустимост на исковото производство поради липсата на изискуемата по закон положителна процесуална предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК – отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт. Неоснователни са развитите от частния жалбоподател доводи за неправилност на определението, тъй като била налице хипотезата на оттеглен от административния орган административен акт, от който са настъпили вреди, поради което приложима била разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК и производството по делото не подлежало на прекратяване, а искът следвало да се гледа по същество. Съгласно посочената разпоредба, когато вредите са причинени от оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В случая, както беше посочено и по-горе, административният акт е бил оспорен по съдебен ред и с влязло в сила съдебно решение ЗППАМ е приета за законосъобразна. При така изложеното дори да се приеме, че впоследствие административният акт е оттеглен от органа, то за времето, през което е действал като потвърден по съдебен ред, не е приложима разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на АС – Бургас, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

9