Решение № 1084 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7665/2013 г.

Решение № 1084 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7665/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "АСТРА БИОПЛАНТ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливо поле, област Русе, ул. "България" № 23, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Маринела Димитрова Цветкова, срещу решение № 2358 от 10.04.2013 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 9273/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 29001100469/17.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, в потвърдената му част с решение № 1962/13.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и чл. 294 от КТ, като е приел, че ваучерите за подаръци имат характер на социални разходи, предоставени в натура, без да е конкретизирал какви точно социално-битови или културни потребности са задоволени. Придобивката не е еднаква за всички работници и служители, тъй като срещу ваучера всеки получава нещо различно. Според касатора, неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 11 КСО. Тъй като не са налице социални разходи, върху тях не се дължат осигурителни вноски, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за страната, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 29001100469/17.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, в потвърдената му част с решение № 1962/13.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия е извършена корекция на декларирания от дружеството финансов резултат /ФР/ за 2010 г. и са установени задължения за данък върху разходите по чл. 204, т. 2 ЗКПО в размер на 2540 лв. и лихва в размер на 329.34 лв. Определени са и задължения за осигурителни вноски за фонд ДОО в общ размер 9309.20 лв. и лихва 4659.41 лв., ДЗПО-УПФ - общо 2450 лв. и лихва 1127.83 лв. и ЗО - общо 4894 лв. и лихва 1130.44 лв. за периода от 2007 г. до 2010 г. /вкл./. АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел следното: Фактическата обстановка не е спорна. Установено е в хода на ревизията, че за 2010 г. в изпълнение на заповед № 20/08.11.2010 г. на управителя на "АСТРА БИОПЛАНТ" ЕООД са били раздадени ваучери за подаръци на всички работници и служители на дружеството на обща стойност 25 400 лв. В края на годината ваучерите са раздадени по списък. Спорният въпрос е дали се касае за социални разходи, предоставени в натура, по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и дали върху тях се дължи данък по чл. 204, т. 2 ЗКПО. Анализирайки определението, съдържащо се в § 1, т. 34 от ЗКПО, съдът е приел, че за да бъде приложена разпоредбата на чл. 204, т. 2 ЗКПО вр. § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, е необходимо да са налице следните предпоставки: отчетени разходи, които са документално обосновани, представляващи социални придобивки по смисъла на чл. 294 КТ, предоставени по ред и начин, определени в чл. 293 КТ /решение на общото събрание на работниците и служителите/ или от ръководството на предприятието; предоставени в натура на работниците и служителите и на лица, наети по договори за управление и контрол; достъпни за всички работници и служители и лица, наети по договори за управление и контрол. Спорно между страните е наличието на изискването да се касае за разходи за социални придобивки по смисъла на чл. 294 КТ. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че изброяването в чл. 294 КТ за това по какъв начин да се използват средствата и по какъв начин работодателят да осигурява социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите е примерно и именно т. 7 подчертава примерния характер - задоволяване на други социално-битови и културни потребности. За разлика от ваучерите за храна, за които изрично в чл. 204, т. 2, б. "б" ЗКПО е прието, че са социални разходи, предоставени в натура, то за ваучерите за подаръци не съществува такава изрична нормативна уредба. Ако обаче са изпълнени изискванията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и тези ваучери са достъпни за всички, заети в предприятието, раздадени са по решение на общото събрание на работниците и служителите или на ръководството на предприятието и не е налице възстановяване на парични суми във връзка с получените ваучери под каквато и да е форма на работодателя, са налице социални разходи, предоставени в натура, за задоволяване на социално-битови или културни потребности по смисъла на чл. 294, т. 7 КТ, доколкото от работниците и служителите се придобиват предмети за задоволяване на лични битови или културни потребности. Чрез предоставянето на ваучерите работодателят предоставя на работниците и служителите право да закупят стока или услуга на определена стойност, еднаква за всички, в определени търговски обекти и обстоятелството, че всеки работник или служител сам избира каква конкретно стока или услуга да закупи, т. е. те са различни, а не еднакви за всички, не обосновава извод, че не са достъпни до всички, каквито са твърденията на касатора. С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно е решението на АССГ в частта му, в която е потвърден РА относно определените задължения за данък по чл. 204, т. 2 ЗКПО за 2010 г. и съответната лихва, както и направеното във връзка с това преобразуване на ФР за същата година. Следващият спорен въпрос е свързан с определените в РА задължения на ревизираното дружество за осигурителни вноски върху разходите за раздаваните на работниците и служителите ваучери за подаръци в изпълнение на заповеди на управителя № 27/12.11.2007 г., 32/10.11.2008 г., 18/13.11.2009 г. и 20/08.11.2010 г. Съгласно чл. 6, ал. 11 КСО: Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", определени съответно по реда на ал. 3, 4 и 5. Ал. 13 предвижда, че елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. На основание чл. 6, ал. 13 КСО е приета Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски с ПМС № 263 от 30.12.1999 г. В чл. 2, ал. 2 и 3 от същата са посочени изчерпателно средствата за предоставени социални разходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски, и средствата, предоставени под формата на ваучери за подаръци на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, не са сред тях. Органът по приходите и съдът са приели, че предоставянето на ваучери за подаръци за определени празници не попада в хипотезата на "други случайно настъпили събития" по смисъла на ал. 2, доколкото официалните празници като Нова Година и Рождество Христово са определени предварително в чл. 154 КТ. Отделно от това, за да потвърди РА, съдът е приел, че предоставянето на ваучери за подаръци в края на годината във връзка с настъпващите празници, е утвърдена практика на търговското дружество. Видно от доказателствата по делото, такива са раздавани през всяка една година от ревизирания период, с оглед на което е направил извод, че е спазено изискването за периодичност. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Не е налице социален разход, върху който не се внасят осигурителни вноски на основание чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от наредбата е налице изискването на чл. 6, ал. 11 КСО и чл. 2, ал. 1 от наредбата за периодичност. Поради така изложените съображения, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение