Решение № 124 от 23.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5460/2013 г.

Решение № 124 от 23.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5460/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 169 от 31.01.2014 г., постановено по настоящото дело № 5460/2013 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 985 от 14.03.2013 г. по в. гр. д. № 56/2013 г., с което е отменено решението на Благоевградския районен съд, № 6449 от 09.08.2012 г. по гр. д. № 47/2012 г. и вместо него е признато за установено по отношение на К., че В. Г. Ч. дължи на ищеца сумата от 10 966,02 лв. съгласно акт за начет № 1/14.12.2009 г. и заповед № 150-02-46/21.12.2009 г. на президента на К. Ответникът по касация К. на независимите синдикати в България /К./ не е изразил становище. С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от К. иск като е признато за установено, че В. Г. Ч. дължи на К. сумата 10 966,02 лв. съгласно акт за начет № 1/14.12.2009 г. и заповед № 150-02-46/21.12.2009 г. на президента на К., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2866/2011 г. Б. За да постанови решението въззивният съд е приел, че претенцията на К. не е основана на акт за начет, а на заповед № 150-02-46/21.12.2009 г., издадена от президента на К. в производство по чл. 210 КТ по осъществяване на ограничена имуществена отговорност. Приел е, че в срока по чл. 210, ал. 3 КТ ответникът не е оспорил писмено основанието или размера на отговорността, а напротив, започнала е процедура по удръжки от трудовото му възнаграждение, т. е. работодателят е приложил разпоредбата на чл. 210, ал. 4 КТ. Поради прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът К. се е позовал на чл. 210, ал. 5 КТ и по реда на чл. 410 ГПК е поискал издаване на изп. лист по ч. гр. д. № 2866/2011 г. Б. След като заповедта на президента на К. по реда на чл. 210, ал. 2 КТ не е била оспорена от В. Ч. и е влязла в сила, направените в хода на исковото производство възражения от ответника относно законосъобразността на тази заповед, включително и за недължимост на посочената в нея сума, са недопустими като преклудирани. Те са направени извън срока по чл. 210, ал. 3 КТ и не следва да бъдат разглеждани предвид обстоятелството, че се е реализирало особеното извънсъдебно /рекламационно/ производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на служителя. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за разграничаване на пълната имуществена отговорност за липса, от ограничената имуществена отговорност на работниците и служителите. По поставения въпрос ВКС намира следното: Работникът и служителят отговарят имуществено пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост при и по повод изпълнение на трудовите задължения. Размерът на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и 2 КТ - тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение. По-строга е отговорността на отчетниците - те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения /чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ/, а при липси - в пълен размер /чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ/. Ограничената имуществена отговорност се осъществява по правилата на чл. 210 КТ, а пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред - чл. 211 КТ. При липса отговорността е винаги в пълен размер на причинената вреда. В този случай е неприложим ограниченият размер на имуществената отговорност на работника или служителя, съответно тя не може да бъде реализирана по правилата на ограничената имуществена отговорност. По основателността на касационната жалба: В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - съдът се е позовал на проведено извънсъдебно рекламационно производство по реализиране на ограничена имуществена отговорност и обвързваща доказателствена сила на издадената по реда на чл. 210, ал. 5 КТ заповед, за възстановяване на сума от начетено лице по акт за начет. В с. з. чрез пълномощника си адв. Я. касаторът навежда доводи за недопустимост на съдебния акт. ВКС намира, че въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заявление, основано на акт за начет, не прави настоящото производство недопустимо. В. съд правилно е приел, че претенцията е за липса в пълен размер /претендира се сумата от липса по акт за начет/, но неправилно е приложил правилата за реализиране на ограничената имуществена отговорност като е приел, че се е реализирало особеното извънсъдебно /рекламационно/ производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на служителя. В нарушение на материалния закон - чл. 211 КТ, съдът е приел, че след като заповедта на президента на К. по реда на чл. 210, ал. 2 КТ не е била оспорена от В. Ч. и е влязла в сила, направените в хода на исковото производство възражения от ответника относно законосъобразността на тази заповед, включително за недължимост на посочената в нея сума, са недопустими, като направени извън срока по чл. 210, ал. 3 КТ. С издадената заповед по чл. 210 КТ от президента на К. не може да се реализира пълна имуществена отговорност на касатора /ответник по иска/ за липси. Както бе посочено по-горе при отговора на поставения въпрос, при липса отговорността е винаги в пълен размер на причинената вреда и в този случай са неприложими правилата за реализиране на ограничената имуществена отговорност на работниците и служителите. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени. Тъй като въззивният съд не е изложил мотиви относно предпоставките за осъществяване на пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, делото следва да се върне на същия съд за извършване на следващите се процесуални действия по преценка и обсъждане на правнорелевантните за пълната имуществена отговорност на ответника доказателства. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение