Определение № 5624 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5187/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Център за спешна медицинска помощ – Пазарджик против определение № 1898/20.04.2026 г. по адм. дело № 495/2026 г. на Административен съд – Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 166, ал.3 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 1898/20.04.2026 г. по адм. дело № 495/2026 г. Административен съд – Пазарджик е отхвърлил искането на Център за спешна медицинска помощ – Пазарджик за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на предписанията по т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от Протокол за извършена проверка № ПР2604203 от 16.02.2026 г., издаден от главни инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик. Приел е, че жалбоподателят не е посочил и доказал нови обстоятелства по смисъла на закона, които да налагат спиране на предварителното изпълнение, а заявените от него са с естеството на такива, касаещи материалната законосъобразност на оспорения акт. Определението е правилно. Съгласно чл. 405 КТ принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 КТ могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението им. Дадените предписания касаят работното време и почивките на работещите в ЦСМП-Пазарджик. Спирането на предварително изпълнение е възможно само въз основа на нови обстоятелства в случаите когато това би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда(чл.166, ал.4 и ал.2 АПК). Доводите, с които е поискано спиране на предварителното изпълнение, поставят акцент върху специфичността на дейността на ЦСМП и необходимостта от полагане на извънреден труд на работещите в лечебното заведение, но същите не попадат в хипотезите на чл. 166, ал.2 вр. с ал.4 АПК. Не са посочени нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта, които да са възможни основания за спиране на предварителното изпълнение на същия. Твърдените неблагоприятни организационни последици не обосновават значителна или труднопоправима вреда за оспорващия. Същата не е индивидуализирана с количествен еквивалент. Съдебното определение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с частната жалба пороци, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства и неточно прилагане на процесуалния закон. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение