Определение № 11063 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9787/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Д. Й. Н. срещу Протокол № РД-16-461/28.08.2024 г. на едноличния собственик на капитала на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания (СБАЛОЗ) – София област“ ЕООД, с който на основание чл. 137, ал.1, т.5 и чл. 147, ал.2 от Търговския закон, чл. 13, чл. 15, ал.1 и ал.3, чл. 21, ал.1 от Закона за публичните предприятия, чл. 62, ал.7 и чл. 63, ал.3 от Закона за лечебните заведения, чл. 52, ал.1, чл.53, ал.1, чл. 54, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия и във връзка с утвърден протокол по проведен конкурс за избор на управител на лечебното заведение, открит със Заповед № РД-16-351/04.07.2024 г., е освободена като управител на лечебното заведение и Я. В. К. е определен за управител на СБАЛОЗ – София област. При извършената служебна проверка за подсъдност, Върховният административен съд счита, че делото е подсъдно като първа инстанция на административния съд. Съгласно чл. 132, ал. 1 АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, които са подсъдни на Върховния административен съд. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията на актове на министри, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С оглед на това релевантен за определяне на подсъдността е въпросът за характера на правомощията, при упражняване на които министърът е издал оспорения акт. С Решение № 8 от 23.04.2018 г. по конституционно дело № 13/2017 г. Конституционният съд дава задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като установява, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." От конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – ал. 2 на чл. 25 ЗА, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи. Правомощието на министъра на здравеопазването по чл. 21, ал. 1 от Закона за публичните предприятия (ЗПП) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП) е такова на орган, който упражнява правата на държавата/общината в управлението на публичните предприятия. Съгласно дефиницията на "орган, упражняващ правата на държавата" - § 1, т. 7 ЗПП, такъв орган е всеки административен орган, който по закон или съгласно разпореждане на Министерския съвет упражнява правата на държавата в капитала на публично предприятие по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3, както и публично предприятие по чл. 2, ал. 1, т. 2, когато упражнява правата на собственост в друго публично предприятие. Правомощията на органа, който упражнява правата на държавата в публично предприятие, не са правомощия само и единствено на министъра в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, а правомощия, които са идентични по съдържание с правомощията на всички други органи, които упражняват правата на държавата в публичните предприятия. С оглед на това не е налице хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и спорът за валидността и унищожаемостта на оспорения акт е подсъден като първа инстанция на административния съд. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд (виж определение № 9975 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2021 г., VI о.; определение № 3953/29.03.2021 г. на ВАС, по адм. дело № 2621/2021 г., VII о.; определение № 3951/29.03.2021 г. на ВАС, по адм. дело № 2663/2021 г., VII о.; определение № 3950/29.03.2021 г. на ВАС, по адм. дело № 2614/2021 г., VII о.; определение № 3976/29.03.2021 г. на ВАС, по адм. дело № 2882/2021 г., VII о.; определение № 6042/19.05.2021 г. на ВАС, по адм. дело № 2887/2021 г., VII о.). По правилата на местната подсъдност и на основание чл. 132, ал. 1 АПК делото следва да бъде изпратено по компетентност на Административен съд София – град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 132, ал. 2 във вр. с чл. 133 АПК Върховният административен съд