Определение № 104 от 14.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 83/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“АД, за спиране изпълнението - предвид касационното му обжалване - на решение № 470/30.12.2024 г. по т.д. № 450/2024 год. на Пловдивски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 171/10.04.2024г. по т.д.№ 168/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, дружеството е осъдено да заплати на М. К. К. обезщетения за търпими от същия вреди, в причинност с ПТП от 07.06.2022г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, съответно: 1/ 60 000 лева – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на получени при ПТП телесни увреждания; 2/ 2 014,80 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди и 3/ 105 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Ш. П., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 21.07.2022 г. до окончателното им заплащане. Дължимата, съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк.дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС, парична гаранция / сбора от присъдените главници – 167 014,80 лева / е частично внесена, в размер на 85 000 лева, по сметката за обезпечения на ВКС – обстоятелство изрично удостоверено от счетоводител на ВКС към 14.01.2025г., а частично е заплатена на ищеца, видно от приложено на стр.20 по номерацията на въззивното дело преводно нареждане, за сума от 91 882,24 лева, включваща и частично разплатени лихви, съобразени като невключващи се в дължимата гаранция. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК. Касационната жалба е подадена / вх. № 212 от 10.01.2025 год. / преди началото на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, доколкото не е удостоверено връчване на въззивното решение на касатора, но в рамките на едномесечния срок по чл. 283 ГПК, считано от постановяване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл. 284 ГПК. Внесено е съответно по размер, съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение