Определение № 356 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11493/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Медицински университет - Плевен, чрез процесуалния си представител, срещу определение № 2978 от 30.09.2025 г. по адм. дело № 650/2025 г. на Административен съд - Плевен. С обжалваното определение АС - Плевен е оставил без разглеждане жалбата на Медицински университет - Плевен против писмо рег. № 20-00-505/28.07.2025 г. на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради поради погрешно интерпретиране на фактите по делото и неправилни правни изводи. Счита, че съдът неправилно е приел, че обжалваният акт с рег. № 20-00-505/28.07.2025 г. не съдържа отказ за вписване, а представлява допълнение към постановения отказ с рег. № 20-00-353/11.07.2025 г. Излага доводи, че след издаването на акт с рег. № 20-00-505/28.07.2025 г. е подадено заявление, носещо наименованието "допълнение към молба", от което е видно, че става въпрос за допълнение към първоначалната молба за вписване с рег. № 20-00-353/16.06.2025 г. или алтернативно за подадена нова молба за вписване, инициираща ново искане. Намира, че във всички случаи издаденият акт има характер на административен акт, който подлежи на обжалване пред съда. При тези съображения, развити подробно в частната жалба, иска да се отмени обжалваното определение и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - изпълнителният директор на Националния център за информация и документация, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Намира, че съдът правилно и обосновано е достигнал до извод, че оспореният акт не представлява отказ по заявлението за вписване на Медицински университет - Плевен, а повтаря и разяснява вече постановените основания за отказ с акт рег. № 20-00-353/11.07.2025 г., поради което съдът правилно е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение съдът е установил от фактическа страна следното: С решение на Академичния съвет на медицински университет - Плевен по протокол № 45/28.04.2025 г. е прието да се разкрие една академична длъжност "доцент" към катедра "Фармацевтични науки и социална фармация" и преминаването на доцент А. Я. от академична длъжност "доцент" в Медицински университет - Пловдив в Медицински университет - Плевен на същата длъжност. Между Медицински университет - Плевен и А. Х. Я., на основание чл. 111 вр. чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и посоченото решение на Академичния съвет, е сключен трудов договор № 56/09.05.2025 г. за длъжността доцент - 0,5 щатна длъжност в сектор "Социална фармация" към катедра "Фармацевтични науки и социална фармация". С молба вх. № 20-00-353/16.06.2025 г. Медицински университет - Плевен, чрез пълномощника си адвокат К. Костов, е заявил пред Националния център за информация и документация вписването на доцент Я. като лице, заемащо академична длъжност "доцент" в Медицински университет - Плевен, на основание чл. 11, б. "б" от Наредба № 3 от 04.07.2018 г. за условията и реда за водене на регистъра на лицата, придобили ОНС "доктор" и/или научната степен "доктор на науките", на защитените дисертационни трудове и на хабилитирани лица в Република България. Във връзка с подаденото заявление НАЦИД е изискал информация от Медицински университет - Пловдив за заеманата академична длъжност от А. Я., който е отговорил, че към 28.05.2025 г. г-жа Я. заема академична длъжност "главен асистент". След постъпване на информацията от МУ - Пловдив, с отговор рег. № 20-00-353/11.07.2025 г., подписан при условията на заместване от определения заместник на изпълнителния директор на НАЦИД, е отказано вписване на обстоятелствата по заявлението на Медицински университет - Плевен с вх. № 20-00-353 от 16.06.2025 г. Съдът е констатирал, че няма данни кога е получен отказът от адресата или упълномощения адвокат, но и не се твърди същият да е бил обжалван. С допълнение към молба вх. № 20-00-505/23.07.2025 г., подадено от упълномощения адвокат, във връзка с писмото с рег. № 20-00-353/11.07.2025 г., с което се отказва вписването на г-жа Я. като заемаща длъжността "доцент" в МУ - Плевен, е поискано да се изиска допълнителна информация от Медицински университет - Пловдив и се представи официално решение на Факултетния съвет на факултет "Обществено здраве" към МУ - Пловдив за избора и заемане на академична длъжност "доцент" на А. Я. от 11.01.2024 година. С обжалвания пред административния съд отговор рег. № 20-00-505/28.07.2025 г., изпълнителният директор на НАЦИД е уведомил упълномощения адвокат и Медицински университет - Плевен, че с писмо рег. № 20-00-353/11.07.2025 г. са уведомени, че заявените обстоятелства не отговарят на изискванията на чл. 15, ал. 3 ЗРАСРБ, т. к. към момента на подаване на заявлението лицето не заема академична длъжност "доцент" в друго висше училище, съгласно законовите изисквания. НАЦИД няма задължение да събира служебно допълнителна информация, в тежест на лицата, заявили определени обстоятелства за вписване е да представят необходимите доказателства, като към този момент не са налице законови предпоставки за извършване на исканото вписване. При тези фактически установявания административният съд правилно и обосновано е приел, че актът с рег. № 20-00-505/28.07.2025 г. на изпълнителния директор на НАЦИД не представлява отказ по чл. 2а, ал. 8 ЗРАСРБ и съответно не е годен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗРАСРБ, преминаването от академична длъжност на същата академична длъжност в друго висше училище или научна организация може да се извършва и без конкурс, с избор по решение на приемащото висше училище или научна организация и при условия и по ред, определени с правилниците им. Промяната в организацията, в която се заема академичната длъжност по реда на чл. 15, ал. 3 ЗРАСРБ подлежи на вписване в Регистъра на академичния състав, съгласно чл. 2а, ал. 5 ЗРАСРБ вр. чл. 5, т. 18, 20 и 24 от Наредба № 3 от 04.07.2018 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 04.07.2018 г., изпълнителният директор на НАЦИД отказва вписване в Регистъра при условията на чл. 2а, ал. 8 ЗРАСРБ, когато: а) заявените за вписване обстоятелства са неистински; б) приложените към заявлението официални документи не са издадени в установената от закона форма и в) заявителят не е отстранил нередовностите в подадените документи в определения по чл. 13, ал. 4 срок. Отказът по чл. 2а, ал. 8 ЗРАСРБ подлежи на съдебен контрол. В чл. 16, ал. 1 от същата наредба е предвидено, че отказът за вписване в Регистъра не е пречка за подаване на ново заявление за вписване на същото обстоятелство. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му. В обсъждания случай изпълнителният директор на НАЦИД с писмения отговор рег. № 20-00-353/11.07.2025 г. е отказал да впише обстоятелствата по чл. 15, ал. 3 ЗРАСРБ с мотиви, че приложените към заявлението документи не отговарят на нормативните изисквания. Частният жалбоподател, недоволен от отговора по заявлението е подал допълнителна молба до административния орган, с която по същество иска събиране на доказателства и преразглеждане на постановения отказ. С това заявление не се иска иницииране на ново производство и съответно отговорът на изпълнителния директор на НАЦИД с рег. № 20-00-505/28.07.2025 г. не притежава правната характеристика на самостоятелен отказ по чл. 2а, ал. 8 ЗРАСРБ. С него се потвърждават мотивите за отказ, изложени в акта с рег. № 20-00-353/11.07.2025 г. във връзка с поисканото преразглеждане на решението да не вписват заявените обстоятелства. Заявлението от 23.07.2025 г. не представлява и сезиращ акт в хипотезата на чл. 91, ал. 1 АПК, т. к. на първо място липсва възможност за оспорване на отказа по чл. 2а, ал. 8 ЗРАСРБ по административен ред, каквото условие е поставено в текста на чл. 91, ал. 1 АПК, и на следващо - не е налице и жалба до съда на отказа, чието преразглеждане е поискано. Поради това съдът правилно е приел, че обжалваният отговор с рег. № № 20-00-505/28.07.2025 г. не носи белезите на индивидуален административен акт, със същия административният орган е изразил позиция по въпросите, по които вече се е произнесъл с акта с рег. № 20-00-353/11.07.2025 г., който не е бил оспорен по съдебен ред. Поради това изводите на съда за наличие на абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство - липса на подлежащ на оспорване административен акт, е правилен. Обжалваното определение е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,