Решение № 6221 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1385/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител против решение № 41030/08.12.2025г., постановено по адм. д. № 9291/2025г. на Административен съд София-град. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на кандидата за международна закрила против Решение № 3946/10.07.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът - Председател на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че А. С. Х., гражданин на Сирия, роден на [дата]., [заличен текст], семейно положение - неженен, е подал молба на 04.02.2025 г. за предоставяне на международна закрила. Въз основа на интервюто е установено, че лицето е напуснало държавата си по произход в средата на месец януари 2025г. заедно с братовчед си. Двамата са преминали на територията на Република България нелегално, с помощта на трафикант и са се предали на властите. Съдът е счел лаконично, че в решението си председателят на ДАБ е изложил достатъчен анализ и мотиви за липса на основания, както за предоставяне статут на бежанец, така и на хуманитарен статут и споделяйки тези анализ и мотиви, е счел, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Постановено е при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Бежанската история на непридружения непълнолетен не е надлежно обсъдена, нито от съда, нито от административиня орган. Съдът не е съобразил и обсъдил социалния доклад, който е изрично изискан в съдебното производство. По този начин, независимо че в административното и съдебно то производство е осигурено становище на социален работник, реално смисълът на процесуалните гаранции на чл.15 от Закона за закрила на детето не е достигнат. Административният орган, както и съдът, не са разгледали надлежно и обстойно принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. В чл. 6а ЗУБ е закрепен принципът, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Съответно преценката на най-добрия интерес на детето съгласно § 1, т. 11 ЗУБ се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Според § 1, т. 5 ЗЗД същият се формира при съобразяване на възрастта, пола, желанията, преценка за влияние на промяна на обстоятелствата и т. н. По отношение на жалбоподателя тази преценка в административното производство е извършена формално. Съдът изобщо не е обсъдил представения доклад, съответно не е анализирана надлежно забраната за връщане или експулсиране по силата на чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., въведена в българското законодателство като принцип чрез разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Обстоятелството, че детето - подател на молбата за закрила, е непълнолетно, директно го причислява към категорията на уязвимите лица по чл. 30а ЗУБ. Освен това, известно е, че в Сирия родените през съответната година лица, макар да сочат дата на раждане: [дата]., всъщност не са родени на тази дата, а в неизвестно време през посочената година. Това важи особено за селските райони на Сирия, в които през годините на войната няма надлежно административно обслужване, което да отчита фактите, нуждаещи се от гражданска регистрация и да издава съответни документи. Ето защо и към настоящия момент не може да се приеме, че лицето в действителност е навършило пълнолетие. Съгласно съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. В същия смисъл е съображение ЗЗ от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно което Висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз ("Хартата") и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т. ч. неговия произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл. 25, § 6 от тази директива. Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена "Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. Съображенията и разпоредбите на директивите и на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените малолетни и непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът е изрично закрепен в законодателството на ЕС (Директива 2011/95, Регламентите Дъблин II и Дъблин III, Директивата за условията за прием и т.н. Този принцип, се съблюдава и в съдебната практика на ЕСПЧ (решение от 20.10.2009 по делото Defence for Children International срещу Нидерландия и решение от 5.04.2011 г. по делото Rahimi срещу Гърция). В светлината на тази подробна нормативна уредба, преценката относно най-добрия интерес на детето и в административния, и в съдебния процес е останала непълна, немотивирана, бланкетна, несъобразена с посочените по-горе нормативни актове и практика, които е следвало подробно и пълно да бъдат изследвани, съобразно конкретната бежанска история и на актуалната обстановка в страната на произход по отношение положението на кюрдите в северните райони на Сирия. На този фон административният орган и съдът не са изпълнили задълженията си за пълно проучване на бежанската история и обосноваване неприложимостта на забраната за връщане по отношение на малолетния кандидат за закрила. Предвид възрастта на кандидата за закрила и неговата уязвимост, отражението на събитията в страната на произход върху развитието на личността му са много по-съществени, отколкото върху възрастен човек. Налице са достатъчно данни относно тежкото положение на кюрдите в Сирия, особен по протежение на границата с Турция и северните райони на страната. По изложените съображения, съдът неправилно е пропуснал да отчете, че административният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липса на мотиви, което се отразява и на материалната законосъобразност на акта. Констатираните нарушения са достатъчно основание за отмяната на съдебното решение и на административния акт и за изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените в настоящото съдебно решение указания. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение