Определение № 3281 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3030/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. София, чрез процесуален представител юрк. Ердир, против Определение № 5904 от 13.02.2026 г., постановено по адм.дело № 1702/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което на основание чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК е спряно производството по делото до окончателното приключване на спора по адм. дело № 5399/2025 г. по описа на АССГ. В частната жалба се твърди, че оспореното определение е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Ответникът – „Дийзър СА“, служебен номер на НАП 3079141185, в срока по чл. 232 от АПК в депозиран писмен отговор, чрез процесуалния му представител адв. Манев, оспорва частната жалба и настоява за оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – София-град по адм. дело № 1702/2026 г. е образувано по жалба на „Дийзър СА“, служебен номер на НАП 3079141185, подадена чрез процесуален представител против Акт за прихващане или възстановяван (АПВ) № П-22220025165452-004-001 от 26.09.2025 г. на орган по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ („ГДО“), поправен с Решение за поправка на АПВ № П-222200251183724-134-001/01.10.2025 г., в частта му потвърдена с Решение № 1594/16.12.2025 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, с която на дружеството е отказано възстановяването на сумата от 280 496,78 лева, претендирана като недължимо внесен данък при източника по чл. 195 от ЗКПО. С обжалваното протоколно определение е спряно производството по делото до окончателното приключване спора по адм. дело № 5399/2025 г. по описа на АССГ. За да постанови това определение, съдът след като се е запознал с доказателствата по делото е установил, че предмет на адм. дело № 5399/2025 г. по описа на АССГ е законосъобразността на Становище за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО с Република Франция № П-29002924198587-108-001 от 10.01.2025 г., крайният изход от който е приет да е от значение за правилното разрешаване на текущия спор по адм. дело № 1702/2026 г. по описа на АССГ, доколкото жалбоподателят е дружество, регистрирано в Република Франция, като и двете дела налагат отговор на въпроса дали доходите между „Йеттел България“ ЕАД и „Дийзър СА“ следва да бъдат квалифицирани като авторски и лицензионни възнаграждения, подлежащи на облагане с данък при източника. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно приложената от съда разпоредба на чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК се изисква наличие на преюдициална връзка между две дела, образувани пред съдилища, решението на едно от които ще има значение за правилното решение на спора по другото дело, производството по което се спира. Настоящият съдебен състав констатира, че атакуваното определение е изключително лаконично мотивирано, като липсват конкретно изложени както от фактическа така и от правна страна съображения (извън общото цитиране на предмета на двете дела), мотивирали първоинстанционният съд да приеме посочената „връзка между делата“, но съобразно правилото на чл. 235 ал. 5 от АПК правният спор следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. На първо място по делото липсват каквито и да било доказателства за висящността на спора конкретно по адм. дело № 5399/2025 г. по описа на АССГ, за неговия предмет и страни, но очевидно страните не спорят, че производството е висящо, образувано е по жалба на „Дийзър СА“, служебен номер на НАП 3079141185, и има за предмет законосъобразността на Становище за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО с Република Франция № П-29002924198587-108-001 от 10.01.2025 г. на орган по приходите при ТД на НАП „ГДО“, потвърдено в хода на административното му обжалване с Решение № 331 от 27.03.2025 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София (л. 381-391 от досието на адм. дело № 1702/2026 г. по описа на АССГ). Както правилно се изтъква от частния жалбоподател, и очевидно е убягнало от вниманието на първата съдебна инстанция, в основана на настоящия правен спор е квалифицирането на изплатените от „Йеттел България“ ЕА (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) в полза на „Дийзър СА“, служебен номер на НАП 3079141185, по силата на сключените между двете дружества Договор от 20.05.2019 г. и Договор от 28.06.2021 г. възнаграждения като „авторски и лицензионни“ по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане с Република Франция, докато в основата си и спорът по адм. дело № 5399/2025 г. по описа на АССГ (макар и донякъде аналогичен) по съществото си е свързан с правилната правна квалификация на възнагражденията, предмет на сключения между същите търговци Договор от 01.01.2024 г. Противно на твърденията на оспорващия, възприети очевидно от първоинстанционния съд, при тези факти не може да се приеме, че е покрито изискването за „преюдициалност“ по смисъла на чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК. Всеки един от двата състава на АССГ дължи самостоятелно и независимо отговор на повдигнатите спорни въпроси относно правилното квалифициране на процесните доходи, съобразно конкретното съдържание на клаузите на съответния Договор (а те са три на брой), от изпълнението на който произтичат. По изложените съображения, Административен съд – София-град е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, състав на Върховния административен съд, осмо отделение