Определение № 2291 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2071/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В., чрез процесуален представител, против определение № 9243/19.06.2024 г. постановено по адм. дело № 4510/2024 г. по описа на Административен съд - София – град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на район „Красно село“ - Столична община (СО) по заявление вх. № РКС24-ОИ94-21/03.04.2024 г. за достъп до обществена информация и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска същото да бъде обявено за нищожно, евентуално да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно. Не претендира разноски. Ответната страна – кметът на район „Красно село“ - СО, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба като неоснователна в писмен отговор. Иска обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Със заявление вх. № РКС24-ОИ94-21/03.04.2024 г. Н. В. е поискал да му бъде предоставен достъп до обществена информация, като с оспорения мълчалив отказ пред АССГ, кметът на район „Красно село“ –СО е представил свое Решение № РКС24-ОИ94-21/1/ от 12.04.2024 г., с което е предоставен пълен достъп до исканата от жалбоподателя обществена информация. За да постанови обжалваното определение, съдът е посочил, че с разпореждане от 13.05.2024 г. е оставена жалбата на В. без движение като е предоставил 7-дневен срок на жалбоподателя за внасяне на държавна такса, като го е предупредил за последиците от неизпълнението и му е указано писмено да потвърди изрично дали поддържа жалбата си с оглед постановения административен акт по подаденото от него заявление. Разпореждането е съобщено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК – чрез залепване на съобщение на адреса на 04.06.2024 г., предвид обстоятелството, че при извършените неколкократни посещения не е открит жалбоподателя или пълнолетно лице, което да приеме съобщението. Считано от тази дата определеният 7-дневен срок за отстраняване на нередовността на жалбата е изтекъл на 18.06.2024 г. като до изтичането му, както и до момента на постановяване на обжалваното определение не е представен документ за внесена по сметка на Административен съд София-град държавна такса. Освен това първоинстанционният съд е приел, че по така подаденото заявление от В. е предоставен пълен достъп до поисканата от него обществена информация, респ. за последния липсва правен интерес от оспорването, тъй като искането му е удовлетворено в пълен обем с благоприятен за него административен акт. Определение е правилно. Правилно съдът е определил жалбата като недопустима, тъй като по заявлението на В. е постановено Решение № РКС24-ОИ94-21/1/ от 12.04.2024г на кмета на район „Красно село“ - СО, с което му е предоставен пълен достъп до поисканата информация и липсва отказ за предоставяне информация по ЗДОИ. За В. липсва правен интерес да обжалва изцяло позитивния за него акт за предоставяне на достъп до информация, поради което правилно е прекратено производството поради недопустимост на жалбата. Правният интерес от оспорване на административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за наличието на която съдът следи служебно по време на целия процес, поради което подадената жалба правилно е приета за недопустима от първоинстанционния съд, тъй като с оспореното пред АССГ решение административният орган се е произнесъл изцяло в желания от В. смисъл и по този начин целеният от него правен резултат е постигнат. Правилно съдът е посочил, че В. не е отстранил нередовността на жалбата си - не е представил платежен документ за 10 лева заплатена държавна такса, за което е редовно уведомен по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК чрез залепване на съобщение на 04.06.2024 г. след като не е бил открит на него. В указания срок нередовността не е отстранена, като твърденията в обратна посока не се доказват по делото. Предвид изложеното е налице и второ основание за прекратяване на производството - неотстраняване на указаната нередовност в срок. С оглед изхода на спора на частния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Такива следва да се присъдят на ответника по частната жалба в размер на 100 лева юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,