Определение от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 15688 от 29.08.2024 г., постановено по адм. дело № 11742/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) № Р-22221322007865-091-001/26.06.2023 г., издаден от О. Й. Г. – възложител на ревизията и Н. К. И. – ръководител на ревизията, изменен в частта на задължения за данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г., като установеният данък за внасяне в размер на 1 200,00 лв. е определен на данък за внасяне в размер на 927,84 лв., ведно с лихви за забава в размер на 114,73 лв., и потвърден в частта на установените задължения за данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., ведно с лихвите за забава с Решение № 1576/06.11.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение. С РА са установени задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за И. Г. Г. с адрес: гр. София,[адрес], т. е. компетентната ТД на НАП по силата на чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК е ТД на НАП – София. АССГ констатира, че във връзка с компетентността на органите издали РА по делото са представени Заповед № 3-ЦУ-2262 от 29.11.2022 г. на заместник изпълнителния директор на НАП (л. 29), издадена при условията на делегация, съгласно Заповед № 3ЦУ-ОПР-22 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 35), както и Заповед № 3-ЦУ-1997 от 04.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП (л. 32 и сл.), с които са дерогирани общите правила за териториална компетентност на органите по приходите. С цитираната Заповед № 3-ЦУ-1997 от 04.11.2022 г. на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК е определено, че не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, относно териториално компетентния орган за извършване на ревизии по отношение на О. Й. Г. и Н. К. И. (т. 2 от Заповед № 3-ЦУ-1997 от 04.11.2022 г.). С последващо издадената Заповед № 3-ЦУ-2262 от 29.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП на основание чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП са определени О. Й. Г. и Н. К. И. – органи по приходите в ТД на НАП - Варна, като компетентни органи да осъществяват производства по данъчно-осигурителен контрол, за които на основание чл. 8 от ДОПК е компетентна ТД на НАП София. Със Заповед № РД-01-864 от 04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП София, т. 5, възложителят на ревизията е оправомощен като компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК (л. 30). Така възложеното ревизионно производство приключва с издаването на ревизионен акт от органи по приходите на ТД на НАП – Варна. При така установените факти първостепенният съд обосновава извод за нищожност на РА като издаден от некомпетентни органи по приходите. Касационният състав намира, че за да извърши проверка на оспореното първоинстанционно решение по реда на чл. 218 АПК, вкл. за съответствието му с материалния закон, за което съгласно чл. 218, ал. 2 от кодекса следи служебно, е длъжен да съобрази отговора на въпроса, поставен за тълкуване пред Общото събрание на съдиите от колегиите (ОСС) на ВАС по образуваното на 27.09.2024 г. тълкувателно дело №2/2024 г., който е следният: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“. По тези съображения настоящото съдебно производство следва да се спре до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело №2/2024 г. Мотивиран така и на основание чл. 292 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд в състав на Първо отделение