Определение № 3819 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2539/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Р. Д. К., [ЕГН], чрез процесуален представител и частна жалба на Сдружение „За земята на България“, ЕИК 176777586, против Определение № 40699 от 05.12.2025г., постановено по адм.д. № 12342 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град(АССГ), с което е оставено без уважение искането, обективирано в молби от 30.10.2025г. за конституирането им като заинтересовани страни по делото. Двамата жалбоподатели застъпват становище за неправилност на постановения съдебен акт с аргумент, че като заинтересована общественост следва да бъдат приети като заинтересовани страни и в съдебното производство по делото. Позовават се на правен интерес от оспорване на индивидуалния административен акт и чл.9 от Орхуската конвенция. По подробно изложени съображения претендират отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът – "България Алфа“ ЕАД, ЕИК 201803908, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва частните жалби като неоснователни. Останалите страни по делото не вземат становище по частните жалби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частните жалби за подадени от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането им и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на релевираните основания и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, същите са неоснователни. С Определение № 40699 от 05.12.2025г., постановено по адм.д. № 12342 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град, е оставено без уважение искането им, обективирано в молби от 30.10.2025г., за конституирането им като заинтересовани страни по делото. Съдът, след като е разгледал правната природа на заинтересованите страни в гражданското и административното съдопроизводство, е приел, че с оглед изричната регламентация в АПК не е допустимо субсидиарното приложение на ГПК. Според съда, в нормата на чл.153 АПК са посочени страните по делото, като визираните заинтересовани страни не са трети лица по см. на чл.218 и чл.219 ГПК. Лицата, чиито права и законни интереси се засягат от оспорения акт, имат самостоятелно право на обжалване, което те да упражнят, но не са заинтересовани страни по см. на чл.153, ал.1 АПК, като съдът се е позовал и на Тълкувателно решение № 1 от 08.06.2001г. на ВАС по дело №1/2000 г. След като жалбоподателите претендират правен интерес, те са разполагали с процесуалното право да обжалват решението на министъра на околната среда по установения ред и форма. По изложените в определението съображения, съдът е приел, че жалбоподателите нямат качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.153, ал.1 АПК, поради което не ги е конституирал като такива. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е решение по оценка за съвместимост № 22-ОС/2024 г. от 26.11.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван изменен и допълнен цялостен работен проект (ЦРП) за търсене и проучване на подземни богатства – метални полезни изкопаеми в площ „ЕЕ-1“, от 166,50 кв.м., находящ се в общините Своге и Ботевград, от област София и община Мездра, от област Враца, с възложител на проекта „България Алфа“ ЕАД, гр. София. Решението по оценка за съвместимост е индивидуален административен акт, издадено на основание чл.31, ал.12, т.1 във връзка с ал.11 от Закона за биологичното разнообразие(ЗБР) и по аргумент от чл.31, ал.19 от същия закон може да се обжалва по реда на АПК. Съдебното производство е образувано по жалби на Сдружение „Ти решаваш“, ЕИК 207009025, и на „Туристическо дружество Яворец-2020“, за което с Определение № 5571 от 28.05.2025г., адм.д. 4116/2025г. на ВАС е прието наличието на правен интерес от обжалването. Всеки от жалбоподателите, с отделна молба от 30.10.2025г., е поискал от съда да бъде конституиран като заинтересована страна по делото, като Р. К. е обосновал правния си интерес от правото си на собственост върху [ПИ] и [ПИ], попадащи според него в територията на площ „ЕЕ-1“ от 166,50 кв.м., находящи се в [населено място], общ. Ботевград, а сдружение „За земята на България“ - с целите, за постигането на които е регистрирано. Безспорно е, че адресат на оспорения административен акт е "България Алфа“ ЕАД, като жалбоподателите не са участвали в административното производство. Съгласно чл.15 АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Налице е обаче разлика между заинтересованите страни в административното производство и заинтересованите страни в съдебното административно производство, защото не всяка заинтересована в административното производство страна е такава и в съдебното производство. По аргумент от чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното административно производство са оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. А заинтересовани лица по смисъла на АПК са тези, за които административният акт е благоприятен. В съдебната практика е прието, че "заинтересувани страни" в процеса са тези, които черпят права от издадения акт и имат интерес от отхвърляне на оспорването. Тяхното участие в процеса е продиктувано от възможността съдебното решение да ги засегне отрицателно при уважаване на жалбата против благоприятния за тях административен акт. Когато един индивидуален административен акт(какъвто е процесния акт), е неблагоприятен за правния субект, както се твърди в случая, редът за защита срещу него е само подаване на жалба по реда и в сроковете по АПК, а не и чрез присъединяване към оспорването в друго процесуално качество. В този смисъл – Опр. №5861 от 03.06.2025г., адм.д. 4721/2025г., VІ отд.; Опр.№10162 от 22.10.2025г., адм.д. 959082025г. ВАС, VІ отд. В настоящото съдебно производство Р. Д. К. и Сдружение „За земята на България“ не са адресати на оспорения пред съда административен акт. За да отговарят на категорията „заинтересовани лица“, същите следва да попадат в категорията лица, посочени в разпоредбата на чл.162, ал.2 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба, „Когато оспореният акт е благоприятен за лицата по ал.1(а това са засегнатите лица), съдът ги конституира служебно като страни.“ Очевидно в случая частните жалбоподатели са лица, които са недоволни от издадения административен акт, като такива данни се извличат от съдържанието на исканията им за конституиране и от частните жалби. Това са лица, за които оспореният пред съда административен акт е неблагоприятен, поради което правилни и законосъобразни са правните изводи на съда. Неправилно е становището в частните жалби, че поради наличие на правен интерес от оспорването следва да бъдат конституирани като заинтересовани страни в съдебното производство по делото. Както се посочи, правният им интерес обосновава самостоятелно право на оспорване на неблагоприятния за тях индивидуален административен акт, като реализацията на това тяхно право не е било ограничавано по никакъв начин. Неоснователно е позоваването от жалбоподателите на чл.9 от Орхуската конвенция. Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда(т.нар. Орхуска конвенция) е ратифицирана от Република България със закон, обн. в ДВ, бр. 91/14.10.2003г., поради което е част от вътрешното право. Безспорно, този акт и конкретната норма визират правото на заинтересованата общественост да обжалва пред съда актове на администрацията, които засягат техни законни права и интереси. Преценката е предоставена на националния съд, който следва да разтълкува във възможно най-голяма степен относимите процесуални правила, за да се приведе административното или съдебното производство в съответствие с целта на чл.9, ал.3 от Конвенцията. Националната процесуалноправна правна уредба е осигурила достъп до правосъдие на жалбоподателите, чрез възможността да оспорят процесното Решение по оценка за съвместимост № 22-ОС/2024 г. от 26.11.2024 г. на министъра на околната среда и водите, от което те очевидно не са се възползвали. В този смисъл жалбоподателите имат право да оспорят акта по реда на чл. 145 и сл. АПК, в случай на установен правен интерес от засягане на права и законни интереси, но не и да бъдат конституирани като заинтересовано лице, след като не се установява по делото, че актът е благоприятен за тях. По изложените съображения от фактическа и правна страна, определението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение