Определение № 1566 от 22.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1991/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Застрахователно дружество „Варта“ АД, Полша срещу определение № 1659 от 02.07.2024 г. по в. гр. д. № 1377/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което въззивният съд е отказал да изменил постановеното по делото решение № 476 от 23.04.2024 г. в частта за разноските относно присъденото в полза на процесуалния пълномощник на ищеца К. И. С. – адвокат И. С. – адвокатско възнаграждение в размер на сумата 16 000 лв. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение с твърдението, че съдът неоснователно е преценил за осъществени предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказване на безплатно представителство, като е отказал да съобрази настъпилия в хода на процеса факт на изплатено в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 100 000 евро. Ответникът по частната жалба – К. И. С. от [населено място] – моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 10.09.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без уважение искането на застрахователя (в молба по чл. 248 ГПК) да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение на процесуалния пълномощник на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, основано на твърдението, че същият не е материално затруднен, въззивният съд, чрез препращане към мотивите на постановеното по делото решение, е приел, че полученото от ищеца обезщетение не може да бъде съобразено, тъй като то му е изплатено целево – за обезщетяване на претърпените от инцидента значителни неимуществени вреди. Настоящият състав намира, че определението е правилно. В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. Доколкото в посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на ал. 2 на същия член, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за неговия клиент изход на спора. Затова и преценката, дали да окаже безплатната правна помощ, при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само негова. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод следва недвусмислено от самия закон – чл. 38, ал. ал. 1 и ал. 2 ЗА, където са посочени изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди насрещната страна да го заплати. Поради липсата на други предвидени в закона изисквания за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът не е длъжен да извърши проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в множество актове (напр. определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г. на ІІІ г. о., определение № 708 от 05.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г. на ІV г. о., определение № 257 по ч. т. д. № 226/2018 г. на ІІ т. о. и др.). Поради изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение