Определение № 349 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2012 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Р. П. П. от [населено място],област П. против определение № 186 от 14.02.2012г. по в.гр.д.№ 628/11г. на Плевенски окръжен съд,с което е оставена без уважение молбата му от 8.12.2011г. за предоставяне на правна помощ по делото.Счита така постановения съдебен акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен,а искането -уважено. Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира същата за неоснователна поради следното: Фактите са следните: След постановяване на въззивно решение № 559 от 18.11.2011г.по в.гр.д.№ 628/11г.на ПОС – настоящият жалбоподател с нарочна молба от 8.12.11г.е заявил,че е уведомен за постановения съдебен акт,не е доволен от него и желае да го обжалва,но желае да му бъде предоставена правна помощ.След събиране на необходимите доказателства във връзка с нормата на чл.23 ал.4 от Закона за правната помощ/ЗПП/,съдът с процес-ното определение е постановил отказ,като е преценил,че наличното имущество на лицето/включващо апартамент и гараж и 29 броя леки автомобили/ му позволява да реализира доходи,поради което не е налице законовото изискване за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Пред настоящата инстанция молителят не представя нови доказателства,само твърди,че недвижимите му имоти са ипотекирани, а посочените в приложената справка от КАТ автомобили реално не съществуват, тъй като са нарязани и предадени за скраб. Така направеното възражение във връзка с движимото имущество е недоказано,поради което не може да бъде съобразено. Съгласно чл.23 от ЗПП - правна помощ по граждански дела се предоставя когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Относно настоящия молител – е установено,че е на 59 години, неженен,не работи,няма данни да получава пенсия,рента, аренда, дивиденти.Притежава ипотекирани апартамент и гараж и 29 броя леки автомобили. Няма лица,на които да дължи издръжка. Не установява да страда от заболявания,изискващи специално лечение. При тези данни – настоящият съдебен състав споделя извода на ПОС,че молителят разполага с достатъчно движимо имущество/29 автомобила/,което му позволява да реализира доходи,с които самостоятел-но да заплати следващото се за подаване на касационна жалба адвокатско възнаграждение.При формиране на извода си съдът отчете още и - работоспособната възраст на лицето/позволяваща му да реализира доходи/ и фазата на процеса,за която се претендира правна помощ. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение